Дежа вю

Не знам защо напоследък все по-често имам усещането за „дежа вю“ – сиреч че това, което ни представя политическата сцена на днешна България, вече сме го гледали. Нещо по-лошо – повторението е не просто лошо копие на преживяното; то често пъти е и неприкрито комично, поднася ни се като фарс. Не би трябвало да се ядосваме, а просто да се смеем – за съжаление обаче този смях ни присяда, тъй като на същата тази сцена се разиграват и пророчества, които ще се сбъднат, и версии за нашето собствено бъдеще. Понякога и скечът натъжава – и това е особено вярно, когато на сцената е нашенски херой от типа на румен радев (пиша го с малки букви по много обясними причини).

бойко борисов (още един херой с къси букви), който ако ти каже „Добър вечер“, трябва да погледнеш дали пък не се разсъмва, с право отбелязва, че „радев го играе малко цар“. От своя страна Калин Янакиев е напълно прав, че историята се повтаря само като скеч – сиреч че и този цар е гол, само че някой го е пуснал на сцената по зелени чорапи. И сега, въпреки всички напъвания на суфльора, нашият херой мълчи в цялата си изтъпаненост – и мълчи така непоклатимо, че и бившите ремсисти биха се изчервили.

Само да не си помислите, че няма какво да каже. Има – и то още как! Например че Крим е руски – какъв да е; че не трябва да гасим пожара с бензин, като помагаме на Украйна; че в ЕС е достойно ест да бъдеш Орбан и недостойно ест да бъдеш всички останали; че прибързаното приемане на еврото е дяволско дело; че всички либерали и демократи са чифути и шарлатани, че… Може, ама де-де! Нали трябва да се хареса на всички, нали трябва да хвърли кукички и мрежи във всички посоки! А това с плямпане не става, колкото и да помпаш думите – става с мълчание. Затова мълчанието му е злато, а цар Мидас, дето всичко докоснато в злато превръщал, трици да яде.

Поради въпросното стратегическо мълчание можем само да гадаем накъде ще поеме гемията на бившия ни президент. Е, истина е, че това са малко проформа гадания. Накъде ще поеме е ясно и то, бих казал, безпощадно ясно от многолетната история не неговото президентско битие. Скъпернически отронените намеци са преди всичко за това, че щял да бори статуквото и неговата корупция. Похвално. Само че – дежа вю! Така изглеждаше и когато повдигна юмруче с възгласа „Мутри вън!“ Звучеше красиво и стана за втори път президент, само че мутрите си останаха вътре и даже ги чухме как наричат себеподобните си „мръшляци“, а България получи пробойна под формата на договора с Боташ, от която оттогава изтича по милион на ден. И това при служебния кабинет на Гълъб Донев, за който румен радев отговаря пряко. Същият Гълъб Донев сега представлява коалицията „Прогресивна България“. Тъй че борба с корупцията ли? Бошлаф!

Прочее мълчанието радево продължава и може да е на добро – когато мълчиш, поне не лъжеш толкова, колкото когато проговориш. Не казваш примерно, че помощта за Украйна ни въвличала във война с Русия. Не наричаш стопроцентовия рекет „дипломатически усилия“. Не пробутваш опашатата версия, че българското правителство било развалило договора с „Газпром“. И прочее, и тъй нататък. Оставяш избирателите на тъмно, за да могат да гадаят и да те виждат в различни, често противоположни роли: да има за всекиго по нещо, а и на всеки конкурент да може да му натрие носа народното въображение, подпомагано от намеците на напазаруваните „говорещи глави“ и „полезни идиоти“. И те – какво да правят – намекват. А понякога не просто намекват, ами изразяват щенията радеви съвсем ачик.

Последният такъв пример: Петър Витанов. Цел на „Прогресивна България“ в изборите било бойко борисов и леевски да имат по-малко от 80 места в парламента, за да може да се избере Висш съдебен съвет без тяхно участие. И отново – дежа вю! Все едно че чувам Петър Гогов как вопие от трибуната при едни много отдавнашни избори: Дайте ми само 800 000 гласа… Какво щеше да стане, ако ги беше получил, не е много ясно, защото не му ги дадохме. Само че сега май ще му ги дадат. На румен радев де, не на Петър Гогов.

Иначе борисов и пеевски да нямат 80 гласа е похвално начинание. Най-добре да нямат нито един – и простащината да бъде прогонена от върховете на българската държава. Обаче не – едни думи на Борисов витаят над българското бъдеще – и тези думи са: „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме…“ И тъй си я караме – с простотията. Няма друга държава, в която определения като „красив“ и „умен“ да имат пейоративно значение. Да, „умнокрасивите“ имам предвид. И изглежда сме обречени да бъдем управлявани от грозните и простите.

Впрочем би било добре не само борисов и пеевски, но и румен радев да няма 80 места в парламента. Мога веднага да посоча няколко причини за това. Например следните:

1. Българите го привиждат като поредния „спасител“. Предишните спасители бяха Симеон Сакскобургготски и бойко борисов. Видя се колко прокопсахме с тях. Ще видим и колко ще прокопсаме с настоящия екземпляр, който е просто тяхна пародия. И не знам колко време трябва да мине, за да разберем, че България може да просперира само сами решаваме нейните проблеми, без да чакаме някакви спасители – иначе ще настъпваме все същата мотика.
2. румен радев не е автентичен български играч. По-скоро е актьор в един сценарий, писан много отдавна – от Леонид Решетников, генерал от КГБ.
3. Цялата президентска кариера на румен радев показва повече от недвусмислено, че основната му грижа е да се утвърди като довереник на Москва – и да тегли държавата каруца към Евразия. Тъй че който не му се живее в Европа, да гласува за него.
4. Неговата нравствена координатна система недвусмислено показва, че агресорът може да бъде оправдан, тъй като е имал силата да приложи своята агресия, а жертвата му трябва да си наляга парцалите и да не се съпротивлява – в името на мира.
5. румен радев може и да е с генералски еполети, но има фатмашка сърцевина и в това отношение, уви, нищо не може да се направи.
6. Бившият президент с цялото си сърце подкрепяше протестиращите и споделяше техния протест срещу олигархията и дълбоката държава – но от прозорците на „Дондуков“ № 2. Сигурно някой го е посъветвал да избягва прекия контакт, за да не бъде освиркан. И правилно го е посъветвал.
7. радев има удивителна прилика с Тодор Живков. Не би имало нищо лошо, ако тази прилика е само външна – на се опасявам, че тя има дълбоки духовни корени.
8. Наистина много рядко може да се срещне човек с толкова кисела физиономия. Когато и да го погледнеш, изглежда така, като че ли току-що е изял един голям лимон – с корите.