Закриването на Комисията за досиетата и липсата на мяра в наглостта

Първият сериозен вътрешнополитически жест на кабинета на румен радев вече е налице – и това е, разбира се, бюджетът за 2026 г., изготвен с огромно закъснение и наистина впечатляваща наглост. Употребявам този твърде остър епитет, защото в него се предвижда дефицит от 5.7%, равностойни на 7.2 милиарда евро. Това е доста повече от дефицита, предложен в бюджета на правителството на Росен Желязков, което – нека припомним – беше свалено от власт с масови протести именно заради този свръхдефицит. За да бъде покрита настоящата дупка в бюджета, правителството поиска, а неговото мнозинство в НС услужливо гласува правото да бъдат изтеглени милиардни заеми, с което външния дълг на България ще надхвърли 30% от БВП – и държавата ни може да  бъде изправена пред дългова спирала по гръцки сценарий.

Нещо по-лошо, тази драматична дупка в бюджета се приема, без да бъдат направени никакви реални реформи – което означава, че раздутите разходи ще бъдат похарчени, за да се плащат заплати и бонуси на огромен брой държави чиновници, които естествено ще се превърнат в крепители на новата власт – както между впрочем беше и при ГЕРБ. Означава и още нещо: когато разликата между приходи и разходи в един бюджет придобие такива внушителни размери, без съмнение някой се готви да осребри присъствието си на държавната трапеза. Кой ще е този някой, вероятно ще ни покаже времето.

Впрочем дори и без да чакаме развитието на събитията, можем да си изработим работна хипотеза за нрава и породата на бъдещите обирджии. В настоящия бюджет има една точка, удобно прикрита в преходните и заключителните разпоредби, съгласно която вицепремиер без портфейл (който съвсем очевидно се казва Иво Христов) трябва до 15 септември да подготви нормативни документи за закриване на Комисията по досиетата. За същата комисия в самия закон е предвиден бюджет от 2.8 милиона евро. С други думи – искат може би да ни кажат гълъбовидните бюджетари, има все пак известни реформи – закриването на комисията по досиетата ще спести известни средства – и народните пари няма да бъдат давани залудо. Браво! Да живей румен радев и грижовното му държавническо паство!

Една малка забележка обаче: никъде в страните от Източния блок, в които е била открита комисия по досиетата или другояче назован орган, който следи за връзките на държавния елит с тайните служби на бившите комунистически режими, тези служби не са били закривани. Напротив, дейността им се е разширявала и на много места те са превърнати в Институти за национална памет, каквато впрочем трябваше да стане и българската комисия, ако изпитвахме поне малко уважение към собственото си минало.

И още – в повечето източни страни бе прието лустрационно законодателство, което не допускаше копоите от комунистическите служби да заемат важни постове в държавната йерархия. България бе сред изключенията, при които оповестяването на връзките с ДС имаше само и единствено морална стойност. От което, както и от дългото забавяне на разкриването тайните на бившата ДС произтекоха специфични последствия, оставили своя отпечатък върху българския преход към демокрация.

Разбира се, след като злополучния параграф 8 от преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета придоби гласност, ще бъде открит и дебат за неговия смисъл. Ще ви обясняват за това, че въпросната комисия е „с изтекла необходимост“, ще ви питат: ама защо ви е тази комисия, 35 години са минали от началото на прехода, огромна част от бившата комунистическа агентура е вече в отвъдното, има ли дмисъл да ровим в костите на мъртвите и да тревожим живите с делата от една безвъзвратно отминала епоха? Уви, има смисъл. За да ви помним кои сте били и кои сте, господа другари! Дори и когато възкръсвате под формата на божи кравички – както е сега с „Прогресивна България“. Защото, ако се вгледате в биографиите на неговите лидери, спонсори и сторонници, какво ще видите? Ами то това си е досущ същото БСП, само че с нова политическа одежда, че старата излиня и се прокъса!

Един пример – Гълъб Донев, който пряко отговаря за Закона за бюджета, включително и за преходните му и заключителни разпоредби, назначил наскоро за свой съветник Александър Маринов, разкрит от нарочената за закриване комисия като съдържател на явочна квартира с агентурен псевдоним „Майстора“. Да припомня – същото лице беше един от лидерите на БСП в началото на прехода, оглавяваше столичната структура на Столетницата; той беше и човека, който изведе на политическата сцена Венцислав Йосифов, президент на Първа частна банка, но също така и агент „Илиев“ от Четвърто управление на ДС. Изведе го като кандидат кмет на левицата за София; помня как веднъж го доведоха в парламента и въпросният банкер беше толкова пиян, че се наложи придружаващата свита да крепи левия си кандидат, за да не падне…

Не че имам нещо против г-н Маринов – той бе твърде интелигентен за активист на БСП, а може би и за агент на ДС, но нейсе. По-скоро искам да посоча една от най-важните функции на Комисията по досиетата – чрез нейните архиви и систематизираната в нейните доклади и трудове памет ние можем да видим каква е била ролята на ДС по време на целия преход. Защото голяма заблуда е, че с падането на Берлинската стена комунистическите тайни служби престават да съществуват. Официално да – но не и като фактор в общественото ни развитие, както и като най-същественото може би препятствие за нормалното развитие и демократизацията на България.

Трябва ли да напомням колко уродливи явления в тези отминали уж 35 години се дължат преди всичко на съзнателните усилия на агенти на ДС, групирали се вече не според идеологическите си парадигми, а според икономическите си интереси? Стотиците милиони, изнесени през външнотърговските дружества, нароилите се банки все с банкери, свързани с ДС, отгледаните от тях кредитни милионери, на които благодарение на връзките с тайните служби се отпускаха кредити без покритие – а и без илюзии, че някога ще бъдат върнати; банковият банкрут на България, който отнесе спестяванията на милиони българи; масовата приватизация, чрез която огромни държавни активи попаднаха в ръцете на когото трябва; заробващи  транснационални проекти като „големия шлем“ та Първанов, „Южен поток“ на Бойко Борисов, а вероятно и „Боташ“ на румен радев – и прочее, и прочее, трудно ми е дори да ги изброя всичките. Да не говорим за политическите проекти на ДС – като проекта Доган, който осигури победата на БСП на няколко парламентарни избора, или за проекта с царя, който доведе Симеон Сакскобургготски в момент, в който иначе ОДС би спечелило втори мандат. Да не говорим за мутрите и големите икономически групировки, гъсто наситени с бивши агенти на ДС – като Мултигруп например, да не говорим за съзнателно отглежданото русофилство и руското влияние, намиращо път все през откровено корупционни канали.

Да бъде забравено, заметено под килима и изпратено в някакво неопределено минало всичко това – това е реалната цел на закриването на Комисията по досиетата. Да забравим досегашните подмени и измами, за да ни лъжат пак по същия баламски начин. Нека припомня на румен радев и неговите другари обаче – българинът е търпелив, много търпелив, зверски търпелив – но до една граница, отвъд която се разбеснява и помите всички тарикати, които се опитват да го яхнат. Тази граница може да настъпи след години,        но може и да настъпи буквално в близките дни, защото и тези управляващи, както и предишните, нямат мяра в своята наглост.

След два дни е първият протест срещу правителството на Румен Радев – и е редно тези, които през зимата не допуснаха обирджийския бюджет и изстъпленията и разпасаните селящини на управляващите, да се отправят отново по жълтите павета. Също и тези, които не споделят радевата обич към полковник Гундяев, нито пък метаните пред путин, нито пък унижението да бъдат наричани привърженици на партии с отпаднала необходимост, нито пък лицемерното закриване на Комисията по досиетата. Да – мястото на всички ни е на жълтите павета – включително и на тези, които след протеста през зимата са гласували за Зеления Чорап. Редно е да поправят своята грешка.