Изборът, който ни предстои

Дали българите осъзнават какъв е залогът на предстоящите президентски избори? Силно се съмнявам – особено като се има предвид, че до урните ще отидат по-малко от 40% от избирателите, от тях пък над 40% пък ще гласуват за двойката Йотова – Вълчев – и с други думи ще подкрепят настоящото политическо статукво, а сред персоналните рейтинги най-висок се оказва този на Илиана Йотова – или с други думи, на безгласната сянка на румен радев.

Съжалявам за това определение – но е безспорен факт, че със същото постоянство, с което той преповтаря руските опорни точки, тя пък следва казаното от него. Ако търсите потвърждение, е достатъчно само да си спомните как двамата упорито отказваха да назоват агресора при нападенията над търговски кораби до българските брегове – сякаш става дума за лорд Волдемор от романите на Джоан Роулинг. Или пък думите й, че вече нямало значение кой е агресорът във войната в центъра на Европа, взела вече стотици хиляди жертви. Или кухите призиви за мир, под които очевидно се крие искането за капитулация на Украйна – и които в никакъв случай не са адресирани и към русия. Затова няколко уточнения към смисъла на избора, който ни предстои, може би не са излишни – с плахата надежда поне някои от българските избиратели да имат уши, за да ги чуят.

На първо място това не е вътрешнополитически, а геополитически избор. Става дума не за това кой ще е президент, а каква е политическата ориентация на България, какви ценности изповядва родината ни и на кой свят принадлежи. Гласувате или за свободния демократичен свят, залегнал в проекта за обединена Европа, или за „руский мир“ на путин и неговата сатрапия; гласувате или за силата на правото, или за правото на силния; за българската свобода – този национален идеал на дедите ни, или за една мухлясала реалност, в която отново ще говорим за дружбата от векове за векове и ще бъдем безгласна буква в периметъра на една хипотетична руска империя – която тъй или иначе няма да се състои, но това няма да ни попречи за трети пореден път да застанем от губещата страна на историята. Това е изборът, който ни предстои – и съжалявам, но друг просто няма. Който му се живее така, както живеят руснаците под ботуша на путин, нека гласува за прогресивните малодушници – но е безкрайно интересно какво всъщност е правил тук, защо не е отишъл овреме в „руския свят“ – там чакат с отворени обятия такива като него.

На второ място светът, който обитаваме сега, няма нищо общо със света от вчера. Съществуващия десетилетия наред баланс на силите е категорично нарушен, от евроатлантическата солидарност е останал само европейския сегмент – благодарение на малоумното гласуване на президентските избори в САЩ, довело на власт Доналд Тръмп – също толкова малоумно, колкото гласуването на българските избиратели в полза на румен радев и малодушната му свита. Времето, в което лидерите на САЩ, Русия и Китай вече договарят „нова Ялта“, на която да си поделят нашия свят, е не просто неспокойно, а направо опасно време, в което човечеството приближава към ръба на Третата световна война – а както е добре известно, четвърта такава или няма да има, или ще се води с тояги. В това време съвсем не е все едно кой ще бъде главнокомандващ на българската армия, какъв е неговия интегритет, неговите ценности, неговия кураж и достойнство. Съжалявам, но е смешно дори да се говори, че Илиана Йотова има нещо общо с тези понятия.

На трето място: едва ли някой би поставил под съмнение факта, че България е част от европейската цивилизация. Но днес именно ценностите на европейската цивилизация са подложени на изпитание. Нещо повече: сблъсъкът, на който сме свидетели в днешния свят, е сблъсък между цивилизацията и варварството. Едва ли трябва да търсите потвърждения за това – продължаващата вече четири години и половина война в центъра на Европа го доказва. Призивите за мир, които дават предимство на агресорите пред тяхната жертва са лицемерни призиви – едва ли някой желае мир по-настойчиво от европейските народи, но мирът се постига единствено чрез въздаване на справедливост – не чрез легитимиране на несправедливостта. Европейските ценности предполагат именно мирно съвместно съществуване, свобода, солидарност, достойнство и уважение към другия, независимо че е различен от нас. Какво предполагат варварските ценности – освен несъстоятелни имперски амбиции, пренебрежение към човешкия живот, нетърпимост към свободата и демокрацията, примитивен реваншизъм и неспособност да бъде изпитана емпатия? Можем да си ги представим визуално: ако символът на цивилизацията е гълъбът с маслинова клонка от мита за Ной, то символът на варварството е знакът Z или танк с открадната тоалетна чиния, вързана за купола.

И на четвърто, но не на последно място – гласуването е и отговорност – и към бъдещата ни съдба, но и към съдбата на нашите деца и внуци; то е нашето реално завещание, с което им оставяме свят с дълги, често непреодолими екзистенциални проекции. Какъв свят искате да им оставите прочее? Светът на путин ли, онзи химеричен „руский мир“, в който право има единствено овластения, а за всички останали е предназначено безмозъчното подчинение – точно обратното на свободата, за която са се борили нашите предци? Я си помислете малко и се засрамете, ако можете!