Миговете

Подпис

гъсеница е лятото

изгризано листо
е подписът оставен ни
вселено

Блус

бавни гласове
тъмни гласове

негри пред колибата след тежък ден
в полетата на белия памук

челни капки пот
които слънцето попива

пеят
нека пеят
Бог се вслушва

Бог полюшва мрака
в такт

Миговете

тъй грамаден и толкова крехък е Бог

единствено чрез тези мигове живеем

Грехота е

като пиле в гнездо съм
протегнало шия

грехота е да не го нахраниш

грехота е да не го бутнеш оттам
та дано полети

Нощви

много зърно се роди додето бях
много плява разпилях през дните празни

но някъде има хромел
и той се върти
и мливото на преживяното в нощвите Божии се сипе

Остави ги

как да завършиш казването
как да задържиш казаното
когато устните вече немеят

точката отлита
многоточието се отъркулва
въпросителната се люшва
подобно използван клуп
удивителната е побита
кол за връзване на добитък

остави ги
нека избягат
нека се скитат думите
нека падат през световния ръб

Вкакавидяване

недей
не се гневи на огледалото

само вятърът може да разбере
каква пеперуда предчувства крилете си
в какавидата на старческото тяло

Слух

бос в росата

и петите имат уши
чуват какво им нашепва земята

Апокалипсис

в края на деня поляга косо светлината
разрошва клоните зелени на дърветата
подкрепя полетите птичи тегли сенките
и в пътека постепенно ги заплита по която
бавен и тържествен иде мракът

грак на гарван предвещава неговия прилив
старците поемат дъх преди
да надуят пак тръбите йерихонски
и светът да рухне
в строен тътен

Оронване

пласт след пласт се ронят
стенописите

ще остане накрая
само стената

градена с жилав плет
скрепена с кал и слама

стената
на олющената докрай
България