Поредната сделка на Тръмп и нашият свят

Президентът Тръмп обърна палачинката за пореден път – като обяви в собствената си социална мрежа, че е провел „изключително успешен“ разговор с путин, в който бил договорил дизелови доставки от Русия – 300 000 тона незабавно, после още 500 000 тона през ноември и още един милион тона след това. Парадоксът е, че съвсем наскоро Конгресът на САЩ прие, а Тръмп подписа законодателство, позволяващо налагането на нови санкции и мита върху държави, които внасят руски петрол и газ. Сега самите САЩ нарушават правилата, официално наложени от техния законодателен орган – но това изглежда няма никакво значение за Тръмп.

Самата договореност с путин прилича на сламка, в която американския президент се вкопчва с надеждата да спечели предстоящите междинни избори, като в последния момент постигне понижение на цените н дизела и свързаната с тях инфлация, които очевидно тревожат неговите избиратели. Поне според досега споделените експертни мнения надеждата е напразна – обещаните от путин количества са твърде ограничени, за да повлияят сериозно върху цените по бензиностанциите.

Проблемът обаче не е в това дали тази шумно оповестена сделка ще проработи или не. Проблемът е в поредния остър завой в американската външна политика, който за сетен път доказва, че САЩ не могат да бъдат надежден партньор в геополитически план. Проблемът е и в това, че тази сделка се осъществява зад гърба на Украйна, като нейната реална цена ще бъде поредното щедро финансиране на агресията, подета от путин. Тази агресия впрочем се измерва с кръвта на хиляди цивилни украинци, които ще бъдат пожертвани в съгласие с варварската стратегия на руския президент, който поради неспособността на руската армия да извоюва победа на фронта, е избрал да атакува цивилни обекти и да избива невинни граждани.

Това изглежда също няма значение за Доналд Тръмп. И ако трябва да дефинирам мащабите на трагичното, в които е изпаднал нашият свят, то едно от неговите измерения се крие във факта, че на най-овластената и могъща позиция на планетата е попаднал човек, който въобще не знае какво е това емпатия, няма елементарно чувство за приличие и морал, и не умее да прави разлика между добро и зло. При това става дума за безогледен егоизъм, който е напълно съзвучен с този на руския му колега – поради което синхронът помежду им постига забележителни висоти. И е не просто безпочвена, но и напълно малоумна надеждата, хранена и до днес от европейските лидери, че в някакъв миг американския президент ще се вземе в ръце и ще започне да се държи по-прилично, на висотата на своя пост в най-могъщата демокрация в света, в страната с най-дългите демократични традиции.

Това няма да се случи. По-скоро ще се случи обратното – Тръмп и Путин ще се разберат окончателно, ще влязат в пълен синхрон един с друг и ще се опитат да си поделят света. Вероятно по принципа – западното полукълбо за Тръмп, източното полукълбо – за Путин. И ще бъдем наистина големи наивници, ако не предвидим подобна хипотеза – и нямаме готова реакция тогава, когато тя започне да се осъществява. В едно съзнание, в което всичко е сделка и от значение е само голия интерес, няма как да не се стигне до идеята, че самата демокрация е пречеща, че тиранията е по-добрата база за всякакъв тип сделки – особено за мърлявите такива.

Може би е редно да се запитаме и какво може да се направи по отношение на това поредно предателство на САЩ спрямо Украйна – но и спрямо глобалния мир. Казвам го, защото именно за това става дума – тази сделка на Тръмп (но не само тя, разбира се) е предателство спрямо нормалния ред в човешкия свят – дори и само защото става дума за сделка с човек, който отдава правото на силата, а не на взаимното разбирателство и солидарността между народите.

Може би първото, което трябва да се направи, е да престанем да се уповаваме на управляваната от него държава – поне докато е в такъв режим на управление. Трябва да престанем да се умилкваме около него и да го омилостивяваме с отстъпки и компромиси – далеч по-достойно е да му се каже в очите: щом искаш да бъдеш приятел на путин и да въртиш бизнес с него, прав ти път, но ние на тази лодка няма да се качваме. И най-важното: трябва да му покажем (а с това и на неговите избиратели), че европейската цивилизация продължава да държи на ценностите, в името на които е създадена – и че „сделката“ не е центъра на нашия свят.

И не на последно място – трябва да сложим край на всякакви упования и надежди, че путин е един от нас – и че някога ще седи с нас на една маса като равен. Не, той не е един от нас. В някакъв смисъл дори след всичко, което сътвори в ХХI век, той не принадлежи към човешката общност – и колкото по-бързо и ефективно бъде прогонен от нея, толкова по-добре.