Предадохме Украйна

Наскоро генерал Бен Ходжис заяви откровено пред медиите: предадохме Украйна. Да, предадоха я. Само че докато генералът има воинска чест, която го задължава да каже истината, Тръмп и компания не изпитват такива скрупли. Те продължават да лъжат и да шикалкавят, ронейки крокодилски сълзи над милионите жертви, дадени в тази война.

Говорят колко важно е да настъпи мир, като да са си плюли в устата с румен радев и Илиана Йотова. Но странно защо: никой не отправя претенции към путин, чиито армии са окупирали украинска земя и чиито ракети убиват жени и деца, рутят болници и храмове – и правят всичко възможно да оставят Украйна без ток и вода в началото на зимата – и без възможности за човешко съществуване. Виновен е, разбира се, Зеленски, който не иска да капитулира – и с това пречи на руско-американския алъш-вериш.

Доказателствата за подлото отмятане на САЩ от демокрацията и от ценностите на цивилизования свят валят всеки ден, днес чухме и за поредното такова. Новина от WSJ: има нови мераклии да си поделят света. Оказва се, че путин е предложил среща на високо равнище на Тръмп и Си Дзинпин със скромен (засега) дневен ред: да се реши проблемът с непокорната Украйна, която не иска да капитулира пред русия. По-благоприлично казано – да се договори мир при изгодни за Москва условия. Предложението е прието благосклонно от другите двама – и заверата вероятно ще се състои на предстоящата среща на високо равнище на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Шънджън, която ще се състои на 18 и 19 ноември.

Дребна подробност – предложението е било направено по време на телефонния разговор между Тръмп и путин, на който е била договорена тъй наречената „дизелова сделка“, която сама по себе си е нож в гърба на Украйна. Като връх на парадоксите: заради тази сделка Тръмп отмени действието на закона Линдзи Греъм, подписан само преди седмици от собствената му ръка – в който се предвиждаше санкции за страните, които купуват руски петрол и газ. Отмени го два дни преди да влезе в сила – и без да му мигне окото, обяви това свое действие като защита на националните интереси на САЩ. Бедният републикански сенатор, който винаги е подкрепял Украйна – сега сигурно се обръща в гроба!

В допълнение към това предателство впрочем Тръмп обяви енергийно примирие, което никога не е било договаряно и е изцяло измислено от него – за да спре украинските атаки към нефтени рафинерии. И когато играта не му се получи, въведе ограничения във военните услуги на Старлинк – и ограничи възможностите Украйна да използва разузнавателна информация. Русите балистични ракети започнаха да се сипят без досегашните предупреждения за изстрелването им, поразявайки цивилни обекти и енергийни съоръжения, но странно – ако атаките на Зеленски срещу нефтопреработвателни предприятия бяха наречени „позор“ и отстраняването на украинския президент беше поискано пряко и от Тръмп, и от Мъск, то варварските акции на путин не предизвикаха никакъв упрек. Може би някой ден някой ще изчисли колко човека са загубили живота си заради това ограничение, чийто единствен смисъл е да спре Украйна и да я лиши от възможности да защитава страната и свободата си.

Нещата обаче не се свеждат само до Украйна. Тръмп имаше наглостта да поиска Европа да купува отново руски газ – като част от „сделката“ за мира в Украйна. С други думи – цялата диверсификация, платена толкова скъпо от европейските страни, да върви по дяволите – само за да угодим на кремълския сатрап. Впрочем оказа се, че самата договореност по „газовата сделка“ е направена, за да се „омекоти“ Путин – така поне обяснили на украинската делегация Джаред Къшнър и Стив Уиткоф, тези консолиери на Тръмп, по време на пропадналите преговори в Маями.

Да се връщаме ли още по-назад? Например към Анкъридж, където послания червен килим за путин беше отправна точка за бизнес договорености, в които Украйна беше не просто предадена, а направо продадена? Или към унизителната среща на Зеленски с Тръмп в началото на мандата му – вероятно най-срамната сцена, разигравана някога в Белия дом? Струва ми се, че няма смисъл – днешното предателство е прекалено очевадно, за да има смисъл да бъде тълкувано.

От това обаче не следва, че предстоящата среща на тази троица трябва да бъде отмината без внимание. Най-вече поради факта, че в обсъждането на това как да се стигне до мир в Украйна липсва самата Украйна – и че на Европа също е отредено мястото на страничен наблюдател, който трябва да изпълнява заповедите на „великите“ – на великите САЩ, на великата русия, на великата Поднебесна. Което не връща десетилетия назад – дори не при Ялта и салфетката на Чърчил, ами направо към годините преди Първата световна война, когато съдбата на отделните нации е била решавана от великите сили – и те са се справили така, че са осигурили на човечеството две световни касапници.

Но има и още нещо: колкото и да им се иска на отделни европейски лидери някак да ги отмине горчивата чаша на това да се справят сами с геополитическите бакии на континента си, това просто няма да се случи. Америка на Тръмп за пореден път и пределно ясно показва, че се ситуира от другата страна на бариерата – и застава редом с русия и Китай, виждайки в това шанс да утвърди световен модел на поведение, съзвучен с примитивното съзнание на настоящия си лидер. Така че, европейски мъже, вземете се в ръце, трябва сами да се справите – ако е нужно и с оръжие в ръка.

Единственото, което все още би могло да спаси нашият стар свят на ценностите и свободите, са междинните избори в Америка – и то ако мага-зомбитата изгубят мнозинството си и в двете камари. И тогава от евентуалните победители ще зависи да решат бързо проблема с достойнството на Америка – като незабавно импийчнат Тръмп и му осигурят съответната клетка – най-добре близо до орангутана, за да не се чувства прекалено самотен.