Прекрачената омерта на Румен Радев

След Бойко Борисов, Карбовски има нов клиент, чиито послания транслира до широката аудитория на българската електорална ширпотреба – не друг, а Румен Радев, поредния „спасител“ на обезмозъчените. Дори може да се изведе сентенция: „Кажи ми пред кого предпочиташ да говориш – и аз ще ти кажа кой си.“ Остава да се появи и пред „Гласове“ на Явор Дачков, или пред варненската „Афера“, за да бъде портретът напълно завършен.

По-важно е обаче основното послание, което намери израз в това напоително интервю. И трябва да се признае – посланието е важно. С него Радев прекрачи едно от табутата, които си беше самоналожил от началото на предизборната кампания: пълната омерта по отношение на това с кого би могъл да преговаря след изборите за евентуално съвместно управление и с кого не. От тази омерта остана само половината: Радев не каза, разбира се, с кого би преговарял – и за най-непосветените е очевидно, че той би искал да не преговаря с никого, би предпочел съдбата да му отреди яхването на толкова могъща електорална вълна, която би съсредоточила цялата власт в ръцете му и би го оставила сам самичък пред цялата държавна баница. Но тъй като все пак е ясно, че това са само и единствено мечти, то по този въпрос се мълчи, тъй като укриваната истина с кого би се коалирал Радев е – как да го кажем по-меко – малко не за пред хората.

За сметка на това не само, че може, но и трябва да бъдат посочени онези, с които избраникът народен не би се коалирал. Големият въпрос е защо. За да не би да се окаже, че някой си прави грешни сметки ли? Не: за да се демонстрира висок морал и непоколебимост – на фона на гузното премълчаване на отговора на същия въпрос от страна на другите политически сили – впрочем премълчаване съвършено нетрадиционно, като се има предвид досегашната им политическа практика. И разбира се, Радев предпочете да не поставя този въпрос сам. Карбовски услужливо му помогна да изплюе камъчето – с доста абсурдната за един интервюиращ молба – да не прави коалиция с ПП-ДБ: „Ще ви помоля да не правите коалиция с ПП-ДБ, ей така – като избирател. Няма да тропам с крак.“

И наистина не тропаше с крак. Спасителят народен обаче се трогна и отговори така, както подобава да се отговаря в едно предаване на Карбовски: „ПП специално имат много грехове към България, за да ги припознаваме като коалиционен партньор. Те наистина с това, което правят в момента, се опитват категорично да дискредитират българските избори, да внушат, че има външна хибридна намеса, да направят паралел с румънския модел.“ От което си пролича повече от ясно къде го стяга чепика Лумен Радев – сакън да не го привидят като Джорджеску, чийто огледален образ всъщност е.

Изречено толкова категорично, това мнение обаче поставя един много съществен въпрос, който не може да бъде отминат в хода на предизборната кампания – освен ако бившия президент гледа на своите бъдещи поданици като на пълни идиоти. И този въпрос е следният: добре, коалиция с Бойко Борисов и Делян Пеевски е невъзможна за Радев, тъй като те олицетворяват олигархията, срещу която претендира, че се бори. Евентуална коалиция с ПП-ДБ също отпада, тъй като те били имали много грехове срещу България, а Радев очевидно няма такива. (Може би все пак трябва да се запитаме: ами договорът с „Боташ“? Ами нелепия опит да бъде предотвратено влизането на България в еврозоната? Ами светотатственото лансиране на версията, че не Русия, а Украйна била пожелала продължаващата вече пета година война в сърцето на Европа, а който иска да й помага, вкарва и България във войната и налива бензин в огъня?)

И тогава остава въпросът: добре, щом подобни партньори са невъзможни, а всички социологически проучвания повече от ясно посочват, че сакралното число 121 места в бъдещия парламент са просто просо, сънувано от гладна кокошка, то тогава кои биха могли да бъдат партиите, с които Радев би управлявал след изборите? По метода на изключването можем да предположим със сигурност само две възможности: с „Възраждане“, на която социолозите дават около 6% от гласовете – и евентуално с БСП, която е под чертата, но в момента се сили да я надмогне, като показва дългобедри пионерки на предизборните си мероприятия.

Това показва на първо място политическото позициониране на Радев: между „Възраждане“ и БСП. Позициониране, което впрочем е солидно подкрепено от многократно изразяваните му позиции в защита на руските интереси в България – и преди като президент, и сега като партиен лидер. Например в неотдавнашното му изказване за това, че сключеното от кабинета Гюров рамково споразумение с Украйна въвличало страната ни във войната. Има обаче едни малки подробности от пейзажа, които спасителят народен избягва да коментира. Първо: и заедно с тези партньори заветната цифра 121 може да се окаже непостижима – и какво следва тогава? Правителство на малцинството, подкрепено от Бойко Борисов – който в момента загрява на тъч-линията и чака да бъде поканен? Или отново влизане в спиралата на „избори до дупка“, в която вече бяхме и знаем какво ни се случва там?

И второ – какви са основанията на Радев да вярва, че „Възраждане“ и БСП ще го посрещнат с отворени обятия? Все пак основната причина за сегашното им нерадостно електорално дередже е именно неговата поява. Освен това поне досега Костадин Костадинов неизменно е декларирал, че депутатите от „Възраждане“ могат да гласуват само за тяхно правителство – и за ничие друго, и големият въпрос е с какъв сурат сега ще се съгласят да бъдат патерица на Румен Радев? Ехо! Г-н Копейкин! Май дължите отговор на този въпрос.

И накрая един от най-трудно обяснимите български парадокси. Според социологическото проучване на „Алфа Рисърч“ от 26 март тази година 56.3% от българските граждани виждат в лицето на Европейския съюз стратегическия партньор на България. Само 19.5% виждат в тази роля Русия – и това е нишата, заета реално от българските русофили. И в същото време: цели 30.8% от решилите да гласуват имат намерение да дадат гласа си за коалицията на Румен Радев – въпреки че именно той недвусмислено е доказал, при това не веднъж, че е основният застъпник на руските интереси в България.

Как може да бъде обяснен този парадокс? Вероятно трябва да извикаме на помощ българските народопсихолози – от Иван Хаджийски насам. Във всеки случай обаче тези, които гласуват доверие на бившия президент, трябва да имат предвид, че всъщност дават гласа си за негово русофилско правителство с подкрепата на БСП и „Възраждане“, с което България ще замени Унгария в рамките на ЕС, а самият Румен Радев ще замени изхабения политически Виктор Орбан. И което нищо чудно да вземе въжделения геополитически завой – и да ни закара в степите на Московията, където, както е добре известно, вече няма дори социални мрежи.