Птеродактил

Eй, дух над водите ли си, дрон зъбат ли, ей зла, голокрила рептилийо,
част от мен през окото ти гледа, но и ти все ме дебнеш през втория зъркел.
Що те носи по въздуха и докъде добръмча за милионагодишни усилия?
Странно пиле си ти, уж изчезна, а снасяш в глави и музеи и хвъркаш ли, хвъркаш.

Връткаш леко глава с тръбовидно изшилен, фуниест клюн, вглеждаш се
в разклатушкано мътната шир с психопатска нега – много хищен добитък си!
Яж ми дроба и мозъка, птицо проклета, изсмучи ми до капка надеждите,
белким смогна за миг, на финала поне, да си допроясня алгоритъма.

Грозно пиле си, тръбно вестиш – предисусов архангел и следсатанинско изчадие,
ти си кожена клетка за химни и вируси, гени и гении, без своя клетка!
Що си – майка Тереза прегърбена, Хитлер креслив, вувузела от ада ли –
сценарист с LSD вдъхновение те е дращил насън връз лайняна салфетка!

Не, не е и това, да не би да не помня как на дива юра през най-дивното юркане
ти нацвъка милиарди, трилиони яйца и клони към велика безкрайност май
змиегущерската ти продукция, гълъбе свиден, Чингис хан или Ататюрк, или
Илън Мъск, или аз, или AI и ИИ – ти пося всичко знайно и всичко незнайно.

Затова днес камари от рими дактилни в птеродактилен унес повръщам аз
и на Бога се моля, привиждам – яйцето ти май че и Божето го е излюпило:
– Имай милост, ръбато създание, опрости ни комплексите, бомбите, къщите,
опрости корпорациите и мастурбациите, също ситите, гладните, юпитата,

опрости ни глупците, светците, Чикатило и Брайвик, аутистите и мъчениците,
опрости наркоманите и графоманите, еколозите, живите, мъртвите…
Имай милост към нас!

Или не. Нямай. Карай както дотук – по каприз, инвестиция и интуиция.
Кобно пиле, води, накъдето с гълчава, молитви и хленчове сме се затътрили.

Стихотворението е от новата книга на Бойко Ламбовски „Сияен фрактал“, която ще бъде представена чрез авторски поетичен рецитал на 13 эноември от 19.00 часа в Сити марк арт център. Заповядайте!