Пъзльовци

Съжалявам за презрителното заглавие, но едва ли може да се намери по-подходящо определение за управляващите България, предвид събитията от последните дни. Имам предвид цялото това шикалкавене, мрънкане и увъртане – само и само да не назовеш нещата с истинските им имена, да премълчиш, омаловажиш или преиначиш някак си истината за това кой е агресор и кой е отговорен за варварските атаки срещу търговски кораби. И това след като войната е буквално нахлула в задния ти двор – сакън да не разсърдиш сатрапа путин, вместо това да се коленопреклониш пред него, та дано се омилостиви някак си, а и да те отмине необходимостта да се държиш достойно в най-критичния за България момент от новата ни история, в който просто се снишаваш и чакаш да отмине бурята. Всичко това говори за страх, но и за нещо по-лошо – за неспособност да оцениш свободата си, за сляпо следване на най-недостойната българска поговорка – тази за преклонената главица, дето сабя не я сече.

Пъзльовци – това са те, независимо от постовете си на президент, премиер и военен министър. Смятат се за непоклатими – заради драматичната липса на политическа култура, поради която едно оскотяло от промиване на мозъка мнозинство ги е нарочило за свои вождове и спасители. Пъзльовци – които угодничат пред агресора и хленчат за мир, докато той най-драстично го нарушава – само така ще ги запомни историята, ако след днешните смутни и бесовски времена има изобщо история.

Хрониката на техния страх може да бъде проследена точка по точка дори само от събитията последната седмица. Ударени са два кораба в Изключителната икономическа зона на България; единият потъва, всички негови моряци губят живота си. Реакцията? Въпреки че целият свят знае кой има склонност към такива атаки, въпреки дългата традиция с атакувани от русия кораби (над двеста на брой), румен радев и Илиана Йотова не смеят да назоват агресора в тази вече специфично българска драма, пряко засягаща националната сигурност на страната ни. Не се знаело чии са дроновете, вероятността била 50 на 50, нямало доказателства и – забележете – нямало защо да се свиква Консултативния съвет за национална сигурност при президента, нито пък България да активира член 4 от договора за НАТО, предвиждащ консултации между страните в пакта. Тъй де – 11 убити моряци и два отстреляни кораба – това очевидно е дреболия, пред която трябва да се снишим и премълчим, защото това именно премълчаване е действието в интерес на Големия брат, с когото ни свързва дружба от векове за векове…

Изглежда обаче държавата на путин е позабравила за тази дружба и не само че не вярва на сълзи, но и не се доверява на всякакви унизителни умилквания, защото веднага след първата атака бастисва други два кораба – този пък на броени мили от териториалните води на България. И пак убити моряци, и пак единият от корабите потъва… Този втори акт вече няма как да бъде премълчаван, затова тикнатия във фризера от девет месеца насам Консултативен съвет все пак бива свикан, но не за да вземе незабавни решения за сигурността на корабоплаването край морските граници на България, а за да бъде обявено за пореден път, че тези атаки са неприемливи и трябва да спрат – като че ли при тази констатация някой ще се умилостиви и ще ги спре, както и че ще бъдат търсени „доказателства“, които да удостоверят чии са атакуващите дронове. Очевидно под това се разбира фрагмент от дрон с надпис на производителя и фабричен номер, плюс гравирана бележка за неговото направление, подписана лично от путин. И да – някак си внезапно бедната ни и окаяна държавица се оказа в състояние да отпусне онези липсващи й 200 000 евро, чиято липса й пречеше да участва в антидрон коалицията на ЕС. Цифром и словом – 200 000! По-малко от цената на един апартамент в София!

Естествено, пъзльовците направиха всичко възможно да имитират загриженост и активност: румен радев дори се срещна с Марк Рюте, който в неговите очи и според неговите определения би трябвало да бъде тарторът на „войнолюбците“ в омразния целокупия Запад. Освен това пое инициатива за мораториум върху атаките срещу търговски кораби в Черно море, който се надявал да бъде гласуван от ЕС. Безкрайно интересно е – ако бъде гласуван такъв мораториум, кой по-точно би го спазвал?

Отговорът е – никой. Във всеки случай не и путин, който в момента разглежда Черно море като своеобразен Ормузки проток – сиреч като инструмент за изнудване на Запада, с цел страните от ЕС да се откажат от подкрепа на Украйна. Сметката е очевидна – спираме корабоплаването, по което освен помощи за Украйна минава и износа на зърно, от който много пряко зависи изхранването на Северна Африка, следва нова бежанска вълна, която залива Европа и оттам – възход на крайно десните и крах на демокрациите.

Българският премиер обаче не се ограничи с това. В пристъп на нечувана храброст той привика самата Митрофанова – но не за й да бъде връчен демарш (което, апропо, е работа на външния министър), а просто да я увери, че България не разполага с доказателства чии са дроновете, нападащи търговските кораби покрай неговото крайбрежие. По ирония на съдбата това признание беше използвано едно към едно в единствената официална руска позиция по този повод, изразена от Мария Захарова. Самият радев пък буквално хвърли в тъча европейските лидери, като публично обяви подкрепа за тъй наречената „дизелова“ сделка на Тръмп – един изключително подъл жест, който окончателно отказа Европа да разчита на химеричната евроатлантическа солидарност от страна на САЩ.

Така стоят нещата в държавата, която пъзльовците дотолкова считат за своя, че са склонни да обявят всички останали за „излишни“. Разбира се, атаките по търговски кораби са само фрагмент от цялостния пъзел – към него трябва да се прибавят и изпепелените антени на „Сатрлинк“, и вече предългата серия от взривове във военни заводи и складове, и напускането от Коалицията на желаещите, и отказът на България да подкрепи специалния трибунал срещу путин, и спирането на държавната помощ за Украйна… Списъкът е твърде дълъг, за да можем да си представим, че става дума за инцидентни грешки и недомислия. Не, уви – съвсем очевидно става дума, че пъзльовците играят по свирката на Москва, която има с какво да ги държи за шиите – и че тъй наречената ни външна политика всъщност е сведена до подкрепа на удобните за русия тези.

Но има и още нещо, което съвсем пряко съотнася това позорно политическо поведение с предстоящите президентски избори. Съвсем очевидно е вече, че настоящият президент г-жа Йотова не просто не става за главнокомандващ в настоящата пределно сложна и опасна международна ситуация, но и всъщност е лишена от собствена воля, като за нея важат същите табута и предубеждения, валидни за радев като избраник на ген. Леонид Решетников. В същото време сблъсъкът, разтърсил съвременния свят, съвсем не е просто регионална война между агресора русия и жертвата на агресия Украйна. Това е цивилизационен сблъсък и сблъсък на ценности, сблъсък между варварството и цивилизацията – и това е реалния избор, който трябва да направим на 25 октомври. Подкрепата за Илиана Йотова не е в полза на по-добрия избор – това е подкрепа за варварския ботуш, който не след дълго може да стъпи на гърбовете ни. И идеята, че „този избор не ме засяга“ – също.