Радев встъпи в обувките на Орбан

Мисля, че е време всички онези, които уверяваха, че Румен Радев няма да бъде втори Орбан, че всичките му антиевропейски изцепки са само блъф за вътрешна употреба, че той едно говори пред българите, а друго – пред европейските лидери – та, мисля, че е редно всички тези да си вземат думите назад и да посипят главите си с пепел. След като лично потвърди резервите на България по отношение на 21-вия пакет от санкции на ЕС по отношение на Русия, налагани заради агресията срещу Украйна и военните престъпления, извършени там, не може да има и най-малкото съмнение в това, че Радев встъпва в обувките на Орбан – и че неговата мисия като български премиер е да играе ролята на троянски кон в ЕС.

Още по-ясно личи тази негова мисия като имаме предвид основния псевдо-аргумент, с който мотивира това лично свое решение, прокарвано обаче от името на България – и това е санкцията срещу Кирил патриарх Московски и Всерусийски. Не друг, а лично Орбан на няколко пъти го е отървавал от подобни санкции. Както стана ясно още от първоначалното изявление на неговия външен министър г-жа Петрова, страната ни възразява на първо място срещу санкционирането патриарха с мирско име Гундяев и мирско минало като служител на КГБ. Основанията били, според г-жа Петрова, чиято реална специалност е вирусологията, че тази санкция била имала символичен характер, а България не подкрепяла санкции, които нямат реален икономически ефект.

Символичен характер?! Дали наистина българският министър на външните работи не знае, че патриарх Кирил подкрепя войната от самото й начало, че е един от основните идеолози на руската агресия, че цялото му войнство благославя „подвизите“ на руските воини и ръси със светена вода танковете и оръдията, които заминават за фронта, че лично патриарха обещава „вечен живот“ на главорезите, които загинат на фронта? Дали наистина не разбира, че Руската православна църква е превърната в машина за промиване на мозъци? Дали отвличането на деца и отглеждането им като еничари, изнасилването на жени, масовите убийства на цивилни и рушенето на цивилна инфраструктура с цел масов терор над населението са съвместими с православните ценности, морал и религия?

А какво да кажем за самия Румен Радев, който като въведение към своето изказване по същия повод подчерта, че „времето на кръстоносните походи приключи“? За какви по-точно кръстоносни походи говори той – може би за похода на „целокупния Запад“, за коъйто непрекъснато говори Путин, и който вместо към Светия град сега се е насочил към Москва? Може би не точно Украйна, а този прогнил Запад воюва с нашите братя освободители – и понеже ни свързва дружба от векове за векове, ние не искаме санкции, не искаме помощи за Украйна, не искаме съд за военни престъпления, искаме мир и фашистката хунта в Киев да капитулира… Може да ви звучи драстично, но точно това е логиката, която оправдава отказа, демонстриран от Румен Радев и лепнат като мърляво петно върху всички нас – и върху България.

И още един въпрос – как звучи този отказ, аргументиран на първо място с „източноправославна“ солидарност и грижа за добруването Гундяево, на фона на пожарището в Киевско-Печорската лавра, кожято не просто е културен паметник в списъците на Йонеско, но е и една от светините на източноправославния свят? Как звучи над пепелта на изгорените в нея светини съображението, че да се атакува КГБ-патриайрха било означавало намеса в църковните дела?

Няма да говоря за това, че възраженията почват с фигурата на Кирил, но далеч не свършват с него. Че в тях става дума и за това, че санкциите накърняват българския национален интерес, че те грозат икономическото добруване на българите, че екс-президента и настоящ премиер изрично декларира, че „няма да допуснем санкции, които да рефлектират негативно върху българската икономика“, и с едно изглежда необходимо, но и много специфично, направо издайническо допълнение – че „ България винаги е отстоявала своите интереси, особено и в енергетиката“. 

И ни следа от срам, забалежете. След огромния корупционен скандал с „Боташ“ Румен Радев би трябвало да бяга като дявол от тамян от думата „енергетика“. Ама не – пак той щял да защитава националния ни интерес в тази област. Боже опази! И то като не забравяме, че именно енергетиката е основния корупционен канал, по който прониква руското влияние в България. Трябва ли да припомняме „тройния шлем“ на Първанов, трябва ли да припомняме Белене, трябва ли да припомняме „Южен поток“, при който основен строител се канеше да стане Пеевски, трябва ли да припомняме „Турски поток“ на Бойко Борисов, през който и до днес тече руски газ през Турция, трябва ли да припомняме как още по времето на Жан Виденов „Газпром“ се готвеше да сложи ръка върху българската газопреносна мрежа?

Но не – очевидно българското правителство се готви да блокира санкциите, като се мотивира с българския национален интерес и разни икономически фактори. Какви? Е, не е ясно, но все ще се измислят някакви. Със същата неяснота беше отбито и съгласието за участие в Международния съд, осъждащ агресията на Русия срещу Украйна. С подобни аргументи бе прокарано решението, че България няма вече да оказва военна помощ на жертвата на агресия в сърцето на Европа – за разлика от всички цивилизовани страни. И при всички положения се говори в полза на мира, само че се пропускат две много важни обстоятелства – да се каже ясно коя страна е агресор и коя е жертвата на агресия, и да се признае често, че искания по този начин мир – като не се оказва военна помощ и като не се обвинява Русия – на практика означава цената на този мир да е капитулацията на Украйна и нейното заличаване като суверенна страна. Което не е често и не само – подло е.

Що се отнася до българския национален интерес, тази негова защита ще доведе само до изолацията на страната ни в НАТО и ЕС, до много вероятно блокиране на бъдещи европейски средства и до това да не можем да разчитаме на международна солидарност в трудни за България моменти. Но това, уви, въобще не интересува лидерите на тъй наречената „Прогресивна България“. Това, на което те разчитат, е политическият наивитет на българина, в което сме абсолютни световни шампиони – и няма как да не бъдем, след като нарочихме Зеленият Чорап за спасител на нацията и му дадохме абсолютно мнозинство в парламента – нищо, че си прилича като две капки вода – и по лик, и по дух, с печално известния наш Тато.

Какво да се прави при това положение? Мисля, че рецептата е много добре известна и многократно потвърдена – жълтите павета са си на мястото. А иначе всеки би трябвало да направи това, което може, за да изрази своето отношение. Що се отнася до мен – няма вече никакъв Румен Радев. Има румен радев. Както путин, както русия, както москва.