Между

Не можеш да отгледаш
тишината

Между копривата и бучиниша тя покълва
между репея и скритото поточе
между кипариса и тамяна
между думата и душата

винаги между
винаги в междинните пространства
винаги върху обрасналия синор
винаги там
в онзи таен процеп

дето в нас прониква
дето ни осмисля

 

Йероглифи

есенес дърветата събличат своите листа
и голите им клони вписват с йероглифи
съдбите им върху оризовия лист на сивото небе

Това са стихове
които не умеем да четем
и само коренищата в които
животът на дървото се присвива

досещат се
за техните значения

 

Питам свещта

сега е времето за равносметки
което винаги е и време
за разкаяния и носталгии
по пропуснатото и непостижимото

кой съм аз
питам свещта

отговаря с примигване

 

Семе

Не е близо
нито е далеч

Семе е смъртта
посято в теб

Отгледай го
бъди прилежен градинар

накарай го да разцъфти красиво

 

Сутрешни пиянства

Колко малки капчици роса
в мрежата на съненото паяче

то сега пиянства светлина

 

Йерархии

Срутват се
господарите

Отиват си
гневни
трагични
царствени или мизерни
затръшват вратите зад себе си

Единствено робът е вечен

 

След едно мимолетно завръщане

сбъднат бряг маслинен сън смокинов дъх
после чаша вино на сбогуване

 

Съвсем без думи

всяка есен
някакво тайнствено сливане
между костите и дърветата
костите и дърветата

и извираща светлина
сред самотните слитъци на небето