Дългият път
Едвин Сугарев
Днес
днес трябваше до късно да работя
вместо това пия вино и пиша стихове
толкова прекрасен е животът
Камъкът и Сизиф
Камъкът и Сизиф
се изтласкват
взаимно
В покоя не се доверяват
в движението
единствено
Никога на върха
но пък с устрема
винаги
Камъкът и Сизиф
ще се преродят
в корен
Дъх
лесно е да поемеш дъх
само да не забравиш
ти си всъщност убежище
въздухът те обитава
Тъкан
свободата си няма име
тя е тъкан
която свързва
разбралите за какво са тук
Свещникът
стар свещник
гърло погълнало
вече стотици свещи
светлината къде отлита
чии ръце събират пепелта
от изгорелия мрак
Миналото
клепоухото минало
е в обора на паметта
преживя сеното на бъдното
и сумти недоволно
Дългият път
някакви магии
и други малки неща
за големия път нататък
в който ще изтриеш тояжката си
чак до дланта
преди да достигнеш
прага
Миг преди
като ден се свършваш
мой живот
бавно се вплътнява светлината
стените стават с цвят на старо злато
най-красив си
миг преди раздялата
Семе
Не е близо
нито е далеч
Семе е смъртта
посято в теб
Отгледай го
бъди прилежен градинар
накарай го да разцъфти красиво
Поезията
Поезията се плъзга
жива е като водата
и като нея по-ниска
от връхчето на тревицата
Пясъчен часовник
времето все надолу тече
колкото и да го обръщаш
а вечността не изтича никъде
тя си е тук
в песъчинката