Когато бог надуе своя саксофон

*
Когато пее
славеят не мисли
слуша ли го Бог

*
От изгрева ужилена
чепати се почесва се
дивачката круша

*
Тръгна си вятърът
Само моите стъпки
по опадалите листа

*
Джапа хлапето
Трошат се
облаци и небеса

*
Човекът оре
а бурените на синора
си умират от смях

*
Отмина годината
Между двата прозореца
мъртви мухи

*
Тъмна нощ
но и в нея дори
дърветата цъфнали светят

*
Не ще разкаже
ястребът ранен
никому за небето

*
Гътна прасето в снега
пияните си колачи
Алена олелия

*
Когато бог надуе своя саксофон
есенни листа
самотни стъпки

*
И ти остаря
камъко
Млада приижда тревата

*
Тихо
Танцуват в огнището
сенки и светлини

*
Зимно езеро
Търся себе си
под дълбокия лед

*
Над Пуктал гомпа
крехко е небето
Крехко е и се рони

*
И тази пролет
дойде тревата
до моя самотен праг

*
По-безприютно звучи
птичата песен
в дъжда

*
Врабче на перваза
Безгрижно чирика
и кълве светлина

*
Тихо е
Само кълвачът почуква
но никой не му отваря