Позитивни разговори и невероятни подаръци – или как се трупат печалби на гърба на войната

Събитията около войната в Иран, както и ролята на президента Доналд Тръмп като основен инициатор в тази война – и като основен виновник за развихрилата се световна енергийна криза, имаха една функция, която не може да се пренебрегва: те свалиха маските. Видя се кой кой е и за какво се бори в голямата суматоха около Иран, която за съжаление вече почти неизбежна ще се превърне в най-големия външнополитически провал на САЩ – по-драматичен и от войната в Ирак, а може би и от тази във Виетнам.

Основанията за тази прогноза? Тя просто се налага поради логиката на текущите събития – или по-скоро липсата на такава, както и пълната негодност на американския президент, който взема решения, пряко засягащи глобалната сигурност на планетата. Съдете сами за тях, без да пропускате очевидната непоследователност и липсата на здрав разум. Първо: след като нарочи страните от НАТО за „страхливци“, понеже не искали да се включат в неговата война, ескортирайки танкери през Ормуздкия пролив, Тръмп обяви 48-часов ултиматум, заплашвайки, че ще унищожи всички електростанции в Иран, ако протокът не бъде отворен незабавно и безусловно. Всички – започвайки от най-голямата, очевидно тази в Бушер, която впрочем е атомна. Светът притаи дъх, а цените на петрола скочиха до небето.

За кратко обаче, тъй като заплахата се оказа блъф. След като иранската гвардия отговори на предизвикателството, като заяви, че при атака срещу енергийната структура ще затвори изцяло корабоплаването през пролива и ще атакува инсталациите за обезсоляване на вода в съседните арабски държави, американският президент даде заден. Първо отложи ултиматума, като го продължи на пет дни, а после заяви, че САЩ водят „много добри и продуктивни разговори“ с Иран – и че в хода на тези преговори е станало ясно, че страната се отказва завинаги от разработването на ядрени оръжия – както и че иранците са направили на САЩ „огромен подарък“, който струва „много пари“ и ще пристигне тези дни. Кой води тези „разговори“? Познатите довереници на Путин – Стиф Уиткоф и Джаред Къшнър, разбира се. И с кого се водят те? Неизвестно – но очевидно не и с новия аятолах, който междувременно лекува раните си в Русия.

Колко струва това възторжено обявление пролича веднага, тъй като иранската страна заяви съвсем директно, че не води никакви преговори и няма намерение да води такива. Тръмп опонира: водят преговори, но се страхуват да го признаят, тъй като самите иранци ще ги убият (?!). Малко по-късно беше лансиран поредния му мирен план – от 15 точки, който предвиждащ отказ на Иран от ядрената програма и от ракетите с далечен обсег, отваряне на Ормузкия проливи, отказ от подкрепа за терористичните групи в региона – включително тези на Хамаз и Хизбула.

Този план беше отхвърлен – като вместо това Иран постави условия за прекратяване на войната (заявявайки при това, че ще прекрати бойните действия, когато намери за необходимо). Иранските пет условия бяха, много меко казано, крайно унизителни – тъй като освен всичко друго предполагаха репарации и заплащането на нанесените от САЩ щети, а като капак на всичко и изключителните права върху корабоплаването през Ормуздкия пролив, под което се разбира налагането на такси върху преминаващите танкери. Междувременно Трумп тържествено съобщи какъв е бил невероятният подарък, дето струвал много пари – направен от Иран към САЩ като израз на добра воля: иранците били пропуснали десет танкера през пролива. Това, което американският президент премълча, е че вече съществува практиката да се пропускат плавателни през пролива срещу пари, като цената достига два милиона долара на танкер – а също и че въпросните танкери са плували под пакистански флаг, а както е добре известно, Пакистан е сред малкото държави, симпатизиращи в някаква степен на Иран.

Въпреки съвсем официалния отказ на Иран да приеме мирния план от 15 точки, получен именно с посредничеството на Пакистан, Тръмп продължи да настоява, че иранците го умоляват да сключи сделка. И в същото време: продължава струпването на десантни войски на САЩ в района на Персийския залив, продължава голямото оплакване, че страните от НАТО не били направили нищо, както и страховитите заплахи към Иран, че ако не приемат американските искания, над тях ще се отвори адът. И в крайна сметка – тъй като и петдневния ултиматум е на път да изтече, беше дадено ново продължение – този път от десет дни – до шести април. Можем само да гадаем дали и този път става дума за блъф, породен от силното желание на Тръмп да се измъкне някак си от кашата, която сам забърка.

Възможно е обаче и да не е точно така. Причината: когато Тръмп говори за „сделка“, той най-често има предвид буквалното значение на тази дума – и в неговото съзнание то е свързано с усвояване на печалба – за него и за някой от неговото обкръжение. Добре известно е например, че той се представя победоносния изход от войната съвсем по модела, който беше реализиран във Венецуела – а именно с поставяне на някой по-гъвкав и услужлив на мястото на досегашния тиранин и слагане на ръка върху националните богатства на страната – под което и в двата случая се разбира едно: залежите от нефт и газ.

Само че така разбираната „сделка“ има и още един аспект, по-трудно забележим и по-мърляв. Изключителната чувствителност на световната икономика спрямо енергийни кризи от такъв мащаб превръща фондовите борси в механизъм, който реагира много чувствително с повишаване и понижаване на борсовите цени при всяка дума на американския президент, в която могат да се открият стратегически намерения. Затова когато Тръмп заговори за „много позитивни разговори“, цената на петролните деривати и свързаните с тях акции и фючърси спада, докато когато заплашва с отприщване на ада, тя съответно се покачва. Маржът е огромен – и ако някой има предварителна информация какво ще каже Тръмп само броени минути преди да го е казал, то в рамките на тези минути той може да извърши сделки, които да го направят много богат.

Както вече подозират финансовите анализатори, точно това и се случва около глобалните преобръщания на позициите на Тръмп по отношение на войната в Ирак (която той нарича не война, а „военна операция“, отбелязвайки повече от цинично, че за първото трябва разрешение от Конгреса, а за второто не – и няма как да не забележим, че това е логика, копираща тази на неговия приятел Владимир Путин). Например за около петнадесет минути преди неговото изялвение за „продуктивните разговори“ с Иран, сделките с фючърси са нараснали скокообразно – достигайки обем от 580 милиона долара. И едва ли е необходима особена интелигентност, за да предположим що за птици са тези, които са имали предварителна информация за това изявление на Тръмп – благодарение на което чувствително са увеличили своето благосъстояние. И точно тази възможност е най-вероятното обяснение за крайно непоследователното отношение на американския президент към започнатата персонално от него война, за честата смяна на позициите му и за голямата емоционална амплитуда в тях. Всяка смяна на тези позиции всъщност е шанс – за онези негови довереници, които играят на световните борси. (Как се отчитат на своя бос навярно никога няма да разберем, но вероятно отчетността се измерва с доста мащабни трансакции.)

Подобни „сделки“ нямат нищо общо с неговите клетви да направи Америка отново велика. Тяхната цена се плаща от американските граждани, а в още по-голяма степен и от световната икономика. Но те имат и друго измерение – тяхната цена се плаща и с човешка кръв. Не е много ясно и колко висока ще бъде тази цена в конкретния случай, но по всичко личи, че на Тръмп просто ще му се наложи „да отвори ада“ над Иран, за да не стане смешен. Само че в този ад вероятно ще изгорят и хиляди американски души – и това ще бъде, убеден съм, финалната стъпка към неговото превръщане в политически труп.