Manifesto

12 хайку

Владислав Христов

пролетен сняг…

старото среброто блести

в конската грива

 

високо над

бомбардировачите

мигриращи щъркели

 

тихо утро

едно врабче

краде от войнишката закуска

 

врабче гони славей

утро

над бойното поле

 

загледан

в първия скреж

покрива ме скреж

 

примирие…

песента на непозната

птица

 

зимно утро

сам

с бъдещата си урна

 

пукането на борови шишарки

под краката ми

още един ден на земята

 

бомбена атака

белите коси

на куклата брюнет

 

бежанска лодка

водата повече

от сушата

 

звезди…

всичко което

една война не е

 

млада бамбукова гора

все още повече светлина

отколкото сенки

 

^