Как Господ подава ръка на Адам

*

Не ме оставяй паднал. Бих могъл да се надигна само ако някой ми подаде ръка – без дори да я докосна: както Господ подава ръка на Адам в една от фреските на Микел Анжело в Сикстинската капела.

 

*

Дай ми сила, за да бъда искрен, Господи, а после, ако искаш, всичко отнеми.

 

*

И не се оплаквай. Страданието облагородява – стига само да го приемеш в себе си.

 

*
Замислих се върху етимологията на думата убежище. Място, в което се спасявам, бягайки.

 

*

Да отидеш някъде, където никой не те познава, да се облегнеш на тази своя неизвестност и да бъдеш себе си – изцяло и докрай – ето едно изкуство, което си струва да бъде овладяно. Защото е трудно да бъдеш себе си сред тези, които те познават. Те непрекъснато наслагват върху теб идентичностите от твоето минало – онези модели на битие, в които си бил и в които вече не си.

 

*

Знаците на съдбата не винаги са явни. Има тайни и незабележими, които разгадаваме с голямо и често фатално закъснение.

 

*

Предусещане за зимата: въздухът става студен и прозрачен. Светът се подготвя за пришествието на бялото, за монохромната категоричност на сезона, който обичайно мислим като последен. Последен от годината? Или може би – от живота ни?

 

*

Разумът сигурно е достоен за уважение, но интуицията е това, в което се уповаваме в най-крайните си и екстремни мигове.

 

*

Ако нямаш силата да помниш детството си, старостта ще те дари с дълбока самота.

 

*

Децата, които играят вън, на озарения от утринното слънце двор, играят на по-малко оживено и в моето съзнание. По-точно: играят си на криеница, и се крият между отломките от спомени.

 

*

Сутрин, когато излизам от палатката си и скачам направо от съня в морето, водата ме посреща нежно – с кожата си от светлина.

 

*

Да се освободим от навиците си – каква гигантска и колко непосилна задача.

 

*

Ако търсиш абсолютната свобода, трябва на първо място да се освободиш от себе си – да отхвърлиш онази черупка от навици и опитности, която толкова погрешно определяш като свой аз.

 

*

Помня се като дете – винаги когато се качвах в клоните на дърветата, си представях, че попадам в друг свят.

 

*

Когато колелото на словото затъне в неспособността да говориш, не го насилвай – просто се наслади на вътрешната тишина.

 

*

У дома имам огромен портрет на Джими Хендрикс. Напоследък го използваме, за да залепяме бележки за нещата, които трябва да свършим. Това е днешното време: Джими Хендрикс с бележка: „Днес в два часа си на зъболекар.“ Все пак има и изключения – сред бележките виждам и следната: „Опитай се да отговориш на големите въпроси. Иначе си оставаш малък, като малките въпроси.“ В такива изключения ми е надеждата.

 

*

Не давай големи отговори. Но задавай големи въпроси.

 

*

Сърцето винаги рискува повече от разума. може би затова неговата уязвимост е качество, не недостатък.