Лудите копелета и лудият дядка Тръмп

„Отворете проклетия проток, вие луди копелета, или ще живеете в ада – просто гледайте!“ – с тези цветисти думи по адрес на Иран президентът Тръмп стартира своите заплахи преди броени дни. И тези заплахи ескалираха по следния впечатляващ начин: „Тази нощ цяла цивилизация ще загине и тя никога повече няма да бъде възродена.“

Въпросната цивилизация е персийската, просъществувала хиляди години и минала през какви ли не адове. Въпреки това Донлад Тръмп беше убеден, че цялата тази страна – с нейната огромна територия и повече от 90 милиона население, „може да бъде унищожена за една нощ и тази нощ може да е следващата“ – и че това унищожение всъщност е „един от най-важните моменти в дългата и сложна история на света“. Това, нека напомним, не са думи на някакъв луд дядка от родното Карлуково – това са думи на действащ американски президент, под чието командване се намира най-могъщата армия на света.

Няма, разбира се, никакво съмнение в това, че режимът на аятоласите е сред най-опасните и безогледни сатрапии в днешната история – и че без неговото присъствие на световната историческа сцена Близкият Изток не би бил нещо като барутен погреб, който може да гръмне всеки миг. Само че, на първо място – Тръмп въобще на планира сваляне на този режим, както не планираше нищо подобно и във Венецуела. На второ място: идеята да унищожиш една цивилизация или една страна, като започнеш от цивилната й структура (планираната нощ на мостове и електроцентрали) си е военно престъпление – какъвто и да е режимът, който управлява тази страна. И на трето място – самият модел, по който Тръмп изгражда своите заплахи и планира евентуалните си действия, е чист плагиат – той е директно подражание на войната на Путин в Украйна, където в прицела на руската армия са именно енергийната структура, жилищните квартали, болниците, язовирните стени и прочее цивилна инфраструктура.

Изглежда никак не е случайно, че Тръмп изпитва дълбок респект към Путин и непрекъснато демонстрира приятелските си чувства, като упражнява натиск за капитулация върху Украйна – сиреч върху нападнатата страна, вместо спрямо агресора. Той просто би искал да е на мястото на Путин – и да си позволява това, което може да си позволи руския диктатор – само че той просто не може, за негова голяма жалост, поради демократичните инстинкти на американците – и не случайно прави всичко възможно да ги потисне и анулира. А когато фигура като Путин се окаже модел за подражание от страна на други световни фигури, имаме всички основания да се тревожим – това означава, че семената на злото вече са посети, че то се разраства и обхваща планетата.

Вероятно мнозина ще решат, че си измислям и преувеличавам. Не, не преувеличавам: достатъчно е да сравните мотивите за поведението на Тръмп с мотивите за поведението  на Путин, за да се убедите в това. Например мотивите за настоящата война, изразени съвсем откровено: „Ако зависеше от мен, щях да взема петрола, щях да го задържа, щяхме да спечелим много пари“. Същите мотиви бяха налице и във Венецуела. Разликата с Путин? Да, има такава – в Украйна няма петрол, но беше провиряла демокрация, украинците се бяха разбунтували и платиха с кръвта си прогонването на режима на Янукович. Това накърняваше модела на „триединната“ свръхсила, на руския свят, граден от руснаци, белоруси и украинци. Затова Путин също, подобно на Тръмп – и съвсем откровено – искаше да унищожи, да заличи Украйна.

Още сравнения? Може би да сравним демагогията, която разиграват пред външния свят. Путин уверяваше – буквално до последния момент, че неговата струпана в Белорус армия няма никакво намерение да напада Украйна. Тръмп искаше Нобеловата награда за мир – и много се обиди на Норвегия, когато не му я дадоха – до момента, в който разпали най-опасната война в Близкия Изток от десетилетия насам. Или може би пренебрежението към международното право и поетите чрез договори задължения? И САЩ, и Русия са страна по междуправителствения меморандум от 1994 г., който гарантира сигурността и териториалната цялост на Украйна – срещу което Украйна се съгласи да върне на Русия разположение на нейна територия ядрен арсенал – една трета от целия потенциал на бившата СССР. Къде е сега тази териториална цялост и как я гарантират подписалите? Като Русия нахлува в страната, а САЩ извиват ръцете на украинския президент с искания да приеме руските условия за капитулация!

Или може би да сравним представата на Тръмп и Путин за това какво е приемливо и какво не? Нека си спомним как Путин нахлу в Украйна – вероломно и без обявяване на война, или как Тръмп започна войната си в Иран – без дори да уведоми Конгреса, напук на американската Конституция. Или да видим основанията на двамата да бъдат недоволни от НАТО – просто защото този военен блок си позволява да води политика, без да се съобразява с тяхното мнение на „велики сили“ – например се разширява в зони, които Русия смята за свои сфери на влияние, или пък се осмелява да откаже да „даде“ Гренландия, или пък – за връх на негодуванието – отказва да участва в започната от Тръмп война – нищо, че НАТО по условие е отбранителен съюз, поради което няма как да участва в агресия.

Не в тези прилики е най-големия проблем на света обаче. Те са просто страничен ефект от един много, ама много голям дефект. И той е следният: американската Конституция дава огромни правомощия на държавния глава, тъй като в мисленето в Новия свят личността е на първо място – и се разчита, че избрания от свободните американски граждани ще бъде и най-достойният, най-почтен и изпълнен с реален пиетет към гражданските права и свободата обитател на огромната страна. Никъде не е писано, а изглежда не е и мислено какво да се прави, ако се окаже, че това не е така – например ако първият между равните не само че не е достоен, ами си е направо луд дядка, пословичен лъжец и егоист, напълно неспособен да изпълнява възложените му функции.

Да, наистина в учредителната декларация има текст, който де факто позволява на американците в подобна ситуация да грабнат пушките и да защитят както гражданските си права и свободи, така и традиционните ценности, които изповядват като народ. Дали обаче тази възможност е изпълнима в съвременните условия – както и какво става, ако половината американци са готови да го направят, но другата половина си харесват дядката и продължават да бълнуват как той ще направи тяхната страна „отново велика“? Или: какво става, ако лудите дядковци се появяват не само в САЩ, но и другаде по света – и почнат не само да се множат, но и да се съюзяват помежду си? Какво става, ако тази напаст започне да изтласква нормалността – или ако самата нормалност отказва да приеме заплахите, които се изпречват пред света – както впрочем е станало в годините преди Втората световна война?

Могат да се зададат още много подобни въпроси, които настоящите събития ни налагат. На тях няма отговор – поне засега – което не отменя необходимостта да мислим и да действаме по отношение на тях – всеки според своите възможности и на своето място. Едно обаче е несъмнено – да се следва логиката на текущите събития и да се вярва на удобните обяснения, които им се дават, е не просто непродуктивно – това е позорно поведение, което се намира в разрез с нормалните човешки ценности. Не можем просто да се успокоим, когато напрежението спадне – както е и в момента, с крехкото временно примирие между САЩ и Иран, с което Тръмп великодушно се съгласи.

То беше лансирано като победа, въпреки че реално е поражение за американския президент – и то много, много позорно поражение, тъй като предполага отмяна на всички санкции срещу отваряне на Ормуздкия проток, но при плащане на тол-такси за преминаващите танкери; защото не премахва, а официализира ядрената програма на Иран, защото анулира всякакви спирачки по отношение на терористичните проксита на режима – като Хизбула например. И затова просто не е честно да си кажем: да, Тръмп стана за смях, оттук нататък проблемът вече не ме интересува. Когато един неадекватен лидер докара света почти до глобална катастрофа, тогава това, че тя все пак не се е случила, не е причина да бъдем индиферентни. Ако просто махнем с ръка, злото неизбежно ще се появи отново – и ще избуи по-силно от всякога.