Изборите в Унгария – или как всичко зависи от нас

Най-сетне добри новини – този път от Унгария. Победата на опозиционната партия ТИСА на Петер Мадяр над ФИДЕС на Виктор Орбан е наистина историческа – и то не само в национален мащаб. Тя е и знакова – тъй като  размества геополитическите баланси и повече от чувствително допринася за стабилността на Европейския съюз – като същевременно лишава Кремъл от основния му троянски кон в рамките на обединена Европа.

Бих предпочел да кажа – от единствения такъв, но няма да бъда прав, и то по две причини. Първо защото властта на Робърт Фицо – идеологически двойник на Орбан, си остава непокътната – въпреки че декларацията, че би работил с победилия на изборите, който и да е той, издава може би намерението на Фицо да обърне палачинката и да се държи в рамките на приличието поне във външнополитически контекст. Втората причина обаче е, че кандидати да поемат позицията на Орбан като лакей на Путин не липсват – и един от тях е, уви, фаворит на предстоящите парламентарни избори в България.

Става дума, разбира се, за Румен Радев, който всъщност никога и не е крил, че вижда в лицето на Орбан пример за подражание. Тази ситуация просто налага изборите в Унгария да бъдат прочетени и в български контекст – като въз основа на тях  се опитаме да направим валидни и за нашата страна изводи. Те биха могли да бъдат примерно следните:

Първо: няма такова нещо като „нелиберална демокрация“. Този изобретен от Орбан термин е популистка кукичка за шарани, плуващи във водите на политическо невежество и примитивен национализъм. Демокрацията може да бъде само либерална – сиреч уважаваща личните права и свободи, способна на емпатия и следователно способна да види Другия като себе си – което я прави неуязвима за пораждани от миграцията истерии и държавнически егоизъм от типа на: „ние да сме добре, а другите кучета ги яли“. В този смисъл – победата на Петер Мядар в Унгария е и победа на нормалността, както и плесник в лицето на крайната десница и популиските режими, търсещи възможности да се превърнат в скрити или открити диктатури.

Второ: ТИСА спечели не просто изборна победа, тя постигна квалифицирано мнозинство, което ще й позволи да промени конституцията и да проведе реални законодателни реформи, чрез които Унгария наистина да се сбогува с тежкото наследство от 16-годиншното управление на Орбан, което в буквалния смисъл на думата нареди страната на опашката на Европа, включително по отношение на качеството на живот – тук Унгария днес е дори след България. Това стана възможно поради една единствена причина: на унгарците им писна от лъжи и подмени – и те излязоха да гласуват. Гласуваха цели 79% от населението – активност, невиждана от времената, в които унгарците се прощаваха с комунизма. Изводът е: аномалии като Орбан живеят на гърба на обществената апатия и електоралното безразличие – когато гражданското общество се активизира и гражданската съвест намери реализация пред избирателната урна, безогледните националисти и мекеретата на Кремъл губят почва под краката си. Така беше и у нас, когато в края на миналата година избухнаха най-мащабните протести в новата българска история, които свалиха правителството на Росен Желязков; така може да бъде и на предстоящите български избори, ако българските избиратели си дадат сметка за какво се гласува – и разчитат на себе си, а не на някакви имагинерни спасители.

Трето: Орбан беше подкрепян както от Путин, чиито интереси обслужваше, по неговите собствени думи, както мишка помага на лъва, така и от Тръмп. Впрочем тази подкрепа беше съвсем пряка, реализирана чрез посещението на  американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Будапеща – и чрез обръщението на самия Тръмп по време на предизборния митинг, пуснато по мобилния телефон на Ванс – в което той обясняваше колко държи на Орбан и колко разчита на мъдростта на унгарците. Само че унгарците се оказаха наистина мъдри – и не се хванаха на тези лафове. Изводът тук е, че дори съглашението на налудни тоталитарни лидери като Путин и Тръмп не успя да пробута местния техен слуга като чиста монета – и че съглашението на авторитарните лидери, на което ставаме свидетели в последно време, не е толкова силно, колкото се опитва да изглежда. Бих добавил, че това, което важи за казуса с Орбан, би трябвало да важи и за неговия подгласник Румен Радев – ако, разбира се, имаме глави на раменете.

Четвърто: отношението към войната в Украйна е реалният лакмус за това кой лидер е реално демократичен и кой е подвластен на тоталитарни инстинкти. Унгария в крайна сметка не повярва на съшитите с бели конци версии на Орбан за голямата унгарска заплаха, нито пък на неговите целящи да внушат страх намеци за това как ще се стигне до военен конфликт между Унгария и Украйна, тъй като украинците били блокирали достъпа на страната му до руския природен газ. Нещо повече – извадените наяве факти за унгарското предателство спрямо ЕС, за това как унгарския външен министър Сиятро докладва на Лавров подробности от кухнята на съюза, бяха достатъчни, за да предизвикат мощно обществено недоволство срещу режима. Големият въпрос е защо българите се доверяват на думите на Румен Радев, според когото всяка помощ за Украйна като жертва на руската агресия на въвлича във война – а и защо не се възмутиха от него, например когато в края на миналата година посрещна унгарския външен министър Петер Сиярто – същият, който толкова услужливо бе информирал Сергей Лавров за тайните на ЕС.

Пето: Има едно обстоятелство, което би трябвало да ни накара да се замислим – именно защото сме българи. Още преди тези избори социологическите проучвания показваха, че Орбан ще падне (наистина – никой не очакваше, че това ще се случи с толкова катастрофален за ФИДЕС резултат). Това съвпадна с масираната, добре прицелена и очевидно щедро финансирана кампания на Румен Радев за предстоящите парламентарни избори. От стратегическа гледна точка изводите са неизбежни: Орбан е вече изхабен, в Унгария трудно би могъл да бъде заместен – най-малкото защото дългото обслужване на руските интереси отврати унгарците, които помнят как руските танкове смазаха  унгарското въстание от 1956 г. Следователно? Следователно по логиката на руските стратези Унгария трябва да бъде заменена с друга страна от ЕС, а Орбан – от друг лидер. Кой би могъл да бъде по-подходящ от България, която искаше на два пъти да става 16-та съветска република, и съответно от Румен Радев – който и като кандидат .за президент беше подкрепен от руския генерал от КГБ Леонид Решетников?

Това е логиката, от която няма как да избягаме. Остава ни само да се замислим – това ли искаме ние? Наистина ли искаме да бъдем част от Евразия, а не от Европа? Наистина ли искаме да бъдем държава с главно „Д“, да ни тикат по лагери и затвори заради антивоенни протести, да бъдем ограбвани като нация чрез договори като този с „Боташ“ например, да ни забраняват интернет, да живеем в лъжа? И нека никой не обяснява, че от нас нищо не зависи. Зависи – и то още как. Унгарците го доказаха.