Manifesto

Да разбереш себе си. Поетични диалози с Дао Дъ Дзин

Едвин Сугарев

Недействието

„Просветеният действа с недействие.
Поучава без думи.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 2

Действието е насилие над битието,
налагане на матрици, оформяне на илюзии.
Остави нещата да се случват от само себе си –
и те ще бъдат такива, каквито са.
Позволи на следовниците си да видят това неслучване
и те ще навлязат в сърцевината на истинния свят.
Няма думи, с които да бъде описан.
Може само да бъде преживян.

Лао Дзъ описва в този фрагмент У Уей, ставането на нещата от само себе си, без твоя и без ничия намеса. Разбира се, това не значи да бъдеш безразличен към света – значи да изоставиш идеята, че ти го оформяш и направляваш, че си негов демиург, че всичко зависи от теб и че светът е обект, а ти си субект на битието му. Значи да се довериш на спонтанността, да участваш в това ставане, бидейки интегрална част от него – така, както клетката е интегрална част от живия организъм. Това означава да действаш с не-действие – да не си външен спрямо това непринудено ставане, да си част от него. И, разбира се, това е процес, който не може да бъде описан – думите нямат място в него, тъй като им е отредено да бъдат посредници между теб и реалността.


Какво твори безкрая

„Дао е пустота, запълваща вселената,
но място все не й достига –
чрез нея се твори безкрая.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 4

Това, което е отвъд материята?
Това, което е отвъд света на формите?
Няма определения за него.

Никакви определения не са валидни –
Дао е и отвъд словата също.
Пустота, която безкрая сътворява?
Или пък самата убеденост, че света
безкраен е – и ние с него също?

Вселената чрез Дао се запълва
и може би чрез Дао се създава.


В края на този фрагмент Лао Дзъ казва и следното: „Дао по-старо е от боговете.“ И правилно – Дао няма религиозна сърцевина, а даоизма не е религия. Философия е – може би най-древната, създадена от човека.

Тъмната Женска

„Духът на долината не умира,
наричам го Тъмната женска.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 6

Може би енергията е утробата,
която ни поражда и изгражда.

Може би първичното е женско,
а мъжкото – вторично проявление.

Може би началото е тъмно,
а светлината озарява сътвореното.

Може би да предположим само можем
това, което е било в началото.

Долината е даоисткия символ на началото – на самото пораждане на енергията, която твори света. Според Лао Дзъ от нейната утроба тръгва коренът на света – и от този корен израства всичко – включително и ние. Духът на долината – сиреч източникът на пораждащата този свят енергия, съществува безкрайно дълго и никога не се изчерпва. Част сме от тази безкрайност.

Процепът

„Върховното добро, подобно на водата,
подхранва всичко, без да го съзнава.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 8

Създава ни върховното добро.
Крепи ни – както влагата издърпва
стръкчетата тревни от пръстта.

Всичко съзидаващо добро е,
но само докато не осъзнае
демиургичната си мощ и преживее
себе си като създател изначален.

Тогава срива се върховното добро
и злото придобива процепа, през който
нахлува в този свят, превзет от преднамереност.

Принципът на водата, която е непреднамерена и която носи благо, но това благо е не-търсено и не-осъзнато, е ключовият принцип в даоизма. Не случайно в този фрагмент Лао Дзъ съветва човека да бъде като водата – да се спуска в злачните места, отбягвани от другите, и да търси дълбочината на мисълта – но без да се изтъква по какъвто и да било начин.

Нещо смътно

„Има нещо смътно в хаоса, но съвършено,
предшестващо пораждането на света.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 25

Само смътното може да бъде наистина съвършено.
Само непроявеното може да е преди сътворението.
Само онова, което носи в себе си потенциала,
може да встъпи във формите на безброй неща.

Казват, че преди съзнанието е била материята.
Е, добре! Но кой е осъзнавал съществуване й,
додето още е била неразчленена, тънеща
в огънатите пространства на небитието?
Само в смътната им непрозирност може да се открои
онова, което наричаме Дао!

Това смътно, прозиращо в Хаоса сиреч в прабитието на вселената, е нещото, което Лао Дзъ нарича Дао. То може би е майка на безбройните неща – ала трябва да бъде смътно, защото ако придобие ясни очертания, няма да бъде Дао – винаги бегливо, никога ясно доловимо, винаги изплъзващо се.

Хармониите

„Знаенето на хармонията е път към непреходното.
Знаенето на непреходното е самото Просветление.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 55

Искаш да докоснеш вечното? Тогава проумей
силата, която свързва и която съчетава
мрак и светлина, живот и смърт –
и ги вмества в обща тъкан – без гранични територии.

Не което сблъсква, а което свързва –
в него е живителният принцип – и чрез него
нещата съществуват, без да се разпадат.

От хаоса покълнал е светът,
но неговият корен ни захранва с пулсациите хармонични –
от тези тъмни дълбини, в които древните енергии
се любят и от тяхната любов
хармониите нежни се създават.

В този фрагмент Лао Дзъ говори за хармониите с доброто и посочва, че онзи, който ги постигне, е като младенец, когото не хапят змиите и не нападат хищните зверове. Да бъдеш в хармония със света – това е постигането, тъй като хармонията е силата, която свързва, съчетава и озарява.

Голямото и малкото

„И най-високото дърво никне
от малка костилка.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 64

От малкото голямото израства.
Голямото във малкото се крие.
В капката роса, тревите озарила,
вселената внезапно засиява,
приют намира и застива отразена.
Това, което сме, било е семе
посято сред пръстта на битието.
Недей се пита кой е бил сеячът.
По-скоро следвай своето предназначение,
а то е семето, което си, да порасте.

Именно в този фрагмент Лао Дзъ извежда един от основните принципи на Дао: че най-дългото пътуване започва от първата стъпка. Направи я – след това самият ти ще се превърнеш в път. Това прави и кълна, който счупва своята черупка – разбива я, за да прорасте и докосне небето.

Менливото

„Тяло без образ, образ без тяло.
Изплъзва се и се изменя непрекъснато.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 14

Какво е тялото без образ, образът без тяло?
Те са знак за вечната менливост в този свят –
принципът дълбинен, според който
формата е празнота и празнотата – форма.

Преливането, вечното движение
владеят този свят и го извайват,
без да имат намерения и цели.

И затова привидни са и тялото, и образът,
но тяхното преливане съвсем не е привидно.

Дао не може да бъде обхванато и дефинирано, тъй като винаги се изменя и ни се изплъзва – такава е неговата природа. Ако разберем това, ако вникнем в неговата менливост, това разбиране ще промени изцяло всичко, което виждаме и осезаваме.

Колелото

„Освободи ума си, дай му покой.
Безброй неща се раждат и умират.
Съзерцавай ги, не им пречи да си отиват.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 16

Колелото, дето ни върти през раждането и смъртта,
няма как да бъде спряно, нито удържано и за миг.
Следвай неговия ход, вживей се в неговия ритъм.

Раждането и смъртта вибрират в пулс,
който оживява битието – по-добре го приеми,
съзерцавай го, бъди от него част –

и може би ще видиш нишката, която подир теб
хиляди години продължава.

Няма как да попречим на нещата да си отиват, няма как да спрем преходността – включително и своята. Търсенето на вечност отвъд тази преходност не е Пътят – по-добре е да приемеш ритъма, с който се сменят живота и смъртта, да видиш в този ритъм самата своя същност, да се впишеш в него – тогава страховете ти ще отпаднат и хоризонтът ти внезапно ще се разшири.

Без следа

„Добрият пътник не оставя дири.“
Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 27

Да минеш през света, ала следа да не оставиш –
тъй както полетът на птицата не може
да бъде проследен. Най-трудното умение това е
на странното изкуство, наричано живот.

Оставящите диря все разчитат,
че ще се съхранят на бъдещето в паметта невярна.
Но бъдното все предстои – и няма как да видят
дали надеждата им не е някаква илюзия,
подхранвана от тях самите за утеха.

Най-много можеш да постигнеш без стремеж
да те запомнят идните и да признаят твоите заслуги.
А този, дето не оставя при преминаването диря
не може никога да бъде изличен.

Пътят не е, за да оставиш по него следа. Пътят е, за да извървиш разстоянието до истинското си аз – а когато мислиш за това какво другите ще забележат, той става неизбродим.

Да разбереш себе си

„Мъдрият разбира другите.
Просветеният разбира себе си.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 33

Светът на другите е лесно разгадаем.
Скритият в теб свят е лабиринт.
Когато го избродиш, се развиделява
и можеш истинския свят да различиш.

Мъдрува мъдрият и другите разбира
и хаоса умее да пренареди.
Но ако своята душа не проумява –
това е просто лост, но без опорна точка.

Само ако разгадаеш собствения си пъзел, има смисъл да се оглеждаш в другите и да подреждаш хаоса в обективния свят. Нещо повече дори – осмислянето на твоето вътрешно аз и подреждането на хаоса са две страни на един и същ процес – дълбинно свързани, взаимозависими и неразчленими.

Завръщането

„Завръщането е движението на Дао.
Отстъплението – неговата природа.“

Лао Дзъ, Дао Дъ Дзин 40

Вселената, която се завръща
към своя корен – в нищото, отдето
започва всичко и приключва всичко.
Нещата се пораждат в проявеното,
ала самото то от нищото покълва.

Тъй щедра е утробата, в която
безбройните неща се проявяват
и встъпили във форма – съществуват.
Чрез тази щедрост се осъществява празнотата
и битието разнолико се осмисля.

Не просто времето, а самото съществуване на универсума според Лао Дзъ е кръгово – материята възниква от нищото и се връща в него: в онази първична тъмнина, пораждаща живота и попиваща смъртта. Ако беше жив днес, старецът Лао Дзъ, роден според преданието с дълга бяла брада, би имал много общи теми за разговор със светилата на модерната физика. Прочее черните дупки във вселената, адекват на нищото и „тъмната женска“, биха били една от тях.

^