Снишаването като национално предателство

На 6-ти ноември гледах репортажа на БНТ, незнайно защо обявена за „обществена“ телевизия, за атаките с дронове срещу търговските кораби „Alfa Watan“ и „Able“ в Изключителната икономическа зона на България. Слушах и не вярвах на ушите си: една очевидно преднамерена атака беше интерпретирана като бедствие, появило се отникъде, паднало буквално от небето – и в репортажа, и в думите на българския министър-председател румен радев нямаше нито дума за това кой е агресора в този специфично български случай на непредизвикано с нищо въоръжено нападение срещу цивилни кораби, случило се на 70 мили от българските брегове. Да, казано бе, че това е това е престъпление и нарушение на международните норми, но относно извършителя на това престъпление не бе направено дори предположение. Снишихме се за пореден път – както някога ни съветваше един духовен родственик на днешния български премиер.

За сравнение – ден по-рано беше извършено аналогично нападение – но в румънски води. Румънската държава без всякакви колебания обвини за нападението очевидния извършител – Русия. Българската държава обаче предпочете да свие опашка и да се сниши – сакън да не раздразним руската мечка! Дроновете можели да бъдат и украински – беше официалната версия на управляващите. Върховния главнокомандващ Илиана Йотова реагира с няколко часа закъснение, с което убедително доказа своята непригодност за високия пост, който заема. Един президент не реагира така – става дума за ситуация, която налага незабавна и категорична реакция, а не мрънкане и усукване. И когато в крайна сметка беше принудена да свика КСНС, изводите след съвета бяха смехотворни – и могат да бъдат илюстрирани с витиеватите слова на нейния духовен настойник румен радев: „Ако съдим по характера на товара и посоката на движение на корабите, то резултатът, логично погледнато, е в полза на Русия. Но това не означава, че може да твърдим, че ударът е извършен от Русия, без да имаме доказателства.“ Толкова.

Междувременно украинският президент Зеленски вече бе декларирал, че Украйна не е извършвала никакви военни операции в тази част на Черно море. радев репликира, че казаното от Зеленски си е за негова сметка. Безкрайно интересно е прочее за чия сметка е казваното от самия радев, защото от него много ясно си личи, че свежда реакциите на България до най-изгодните за Русия. Което нашите предци вероятно биха определили като национално предателство.

И то е такова, защото трябва да си наистина идиот, за да повярваш, че Украйна ще атакува кораб, натоварен с украинско зърно – какъвто е случаят с Alfa Watan, или че ще потопи кораб, превозващ сол – какъвто е случаят с потъналия Able. И че въобще украинската страна би рискувала отношенията си с НАТО, атакувайки цивилни кораби край бреговете на държава от пакта. Що се отнася до руската страна обаче, тук нещата стоят по много различен начин – тъй като подобни атаки от нейна страна са вече традиция, и от началото на войната са атакувани към 200 кораба. И тъй като става дума за стратегически обмислена акция, която се провежда не от днес и не от вчера: Русия просто изпробва търпимостта на ЕС и респективно на НАТО, като разчита, че с настоящия си президент САЩ не биха участвали солидарно в ответна акция. Затова се пробва търпението на другите страни – и се осмислят стратегически техните реакции. Когато на практика липсват такива, какъвто е за съжаление случая с българската реакция, Путин просто си казва: „Аха! Тук сме пробили фронта, можем да ги натискаме, колкото си искаме.“

Именно това разкрива отвратителния характер на снишаването, демонстрирано от Илиана Йотова и румен радев. Липсата на реакция по този толкова ясен казус създава впечатление, че НАТО като цяло се бои от такава, че става дума за хартиен тигър, чийто чл.4 и чл.5 съществуват само на думи – след като при толкова нагло и очевидно нападение никой не смее дори да привика руския посланик за обяснения. Това дава възможност на Русия просто да заяви: не бяхме ние – и да продължи с още по-дръзка и кръвопролитна акция, а също и да доизчисти своята стратегия за нападение срещу държава от пакта. Освен това подобни реакции очертават и сферата на възможни бъдещи атаки – и дефинират България като една от слабите точки, които без много труд могат да бъдат превзети и завърнати в руската сфера на влияние.

Друг фактор, който е много специфичен – този казус дефинира страната ни и в морално отношение. Става дума не просто за добре съгласувана и премислена атака – но и за такава, която е взела човешки жертви. Целият екипаж на Able очевидно не е между живите – и на всичкото отгоре България направи немислимото в подобни случаи – прекрати преждевременно спасителните операции, при това с декларацията, че такива няма да бъдат провеждани. Навсякъде по света практиката в такива случаи е такива да се провеждат поне една седмица – и никак не е случаен фактът, че Сирия официално поиска обяснения защо се прекратени – и поиска независимо разследване за случая с потопения кораб.

За съжаление реакцията на Йотова и радев по този казус беше предвидима – когато при очевидните зверства и военни престъпления не смееш да кажеш недвусмислено, че в настоящата война Русия е агресор, а Украйна – жертва, или пък вместо това твърдиш, че вече нямало значение кой е агресорът и кой жертвата, естествено ще превиваш гръб и ще се снишаваш пред варварите от Изток (и даже ще коленичиш пред тях, както направи Йотова пред един архи-варварин), защото на тях си се главил да им служиш и не можеш да се отметнеш от този ангажимент. И може би най-красноречивото публично доказателство кому служат премиера и президента български, се крие в техният отказ да назоват агресора и при един откровен диверсионен акт до българските брегове, при който бяха потопени цивилни кораби и убити невинни хора (прочее беше потопено и друго – националното ни достойнство). След като дори и сега – и за това си мълчат, ами руски са, какви да са.