Поезия

На опашката на историята Бяхме там и всичко изглеждаше наред. Чисти улици, хора, показващи усмивките си, градове, потънали в палми. Сега, в [....]

Полъхът   Ракеш и Закир, приседнали с кръстосани крака върху грубо тъкано чердже на сцената в Краков, опитомяват звуците и ги превеждат [....]

Между Не можеш да отгледаш тишината Между копривата и бучиниша тя покълва между репея и скритото поточе между кипариса и тамяна между [....]

Ерик Сати, Gnossienne № 3 и 4, в изпълнение на Jaques Loussier Trio музиката е стълба внимавай като се изкачваш по клавишите [....]

България потъва в мрак. Нехаем за формите, които губят очертания, за паметта, по тръните размъкната, за гнилите надежди, разгонените вери.

И няма скрито-покрито – виж разочарованията на орхидеята – на малкия монитор, в листата й монтиран.

Фани и Александър пораснали – баба и дядо с алцхаймер.

Бих искал да съм в мир със своя свят. С всички тук, с които съм призван да споделя една незрима територия, която всичко с всичко засводява.

Всички драпаха да не изпуснат времето, това бе краят на съветския тип държавен социализъм, започнал като религия, спасяваща света, и завършил като абсурдна драма

обичам луизианския ти ритъм, съблазняващата синкопичност на звука ти, южняшката ти тръпка, идваща от Чарлстон и Ню Орлиънс