Предизборен фрас

„Доган пак е зарязал лукса, политическата шумотевица и интригите в столицата, за да потъне в прахоляка на дълбоката провинция. Там, откъдето се пълни неговата урна. От град на град, от махала на махала, от къща на къща, от сутрин до вечер кръстосва пътищата на България…Става в 9, ляга си в 5”.

„Ако не са яките момчета от охраната му, избирателите ще го понесат или ще го разкъсат от желание поне да го пипнат. Бабички се кланят да му целуват ръце, старци го прегръщат и току му залепват устни по челото. Невръстни деца скандират името му. Майки подлагат главичките на бебетата си само да ги погали”.

„Където стъпи Доган, преди него са овършали депутатите му. Нови улици, канализации, ток, вода, детски градини, нови джамии, училища, лекарства, безплатни сюнети”.

Това са цитати от статия на Валерия Велева в „Труд”, публикувана ден след терористичния акт на Ахмед Доган срещу българската демокрация. Защото на 25 юни избухна политическата бомба със закъснител ( от една седмица) във връзка със самохвалната претенция на този самозабравил се политик, че разпределя ресурса на държавата и че депутатите са само негови пионки.

На много места по света за тази агресия срещу системата, върху която се гради обществото и държавата, виновникът би бил „линчуван” поне от медиите. А някъде дори и буквално – вероятно с него биха постъпили като с паметника пред НДК, който предстои да бъде оголен и боядисан в оранжево, биха го оваляли в катран и пера, за да консумира славата си на граблива птица.

Не и в България, както виждате. Безподобният репортаж с елементи на припадничав възторг в оценките на автора за величието на Доган, който се самообяви за инструмент за разпределяне на „порциите” в нашата държава, е еманация на ставащото в българската политика, българската публичност и в медиите като част от целия този фарс.

Какъв ти фарс- това си предизборен фрас с мокър парцал през лицето на самата идея за демокрация.

На въпроса, който мнозина си задават във връзка с прикриването на Доган от медиите цяла седмица, преди да се появи доказателството за какви ни има вкупом, отговорът е във факта, че има и по-тежки случаи. Освиркването на премиера Станишев от футболни фенове във Варна така и не видя бял свят в т.н. големи медии, въпреки присъствието на многобройни телевизионни камери, изпратени на варненския стадион да запишат предполагаемата любов на футболното население към държавния вожд.

Ако и това не е било доказателство за мнозина ( защото колцина са научили изобщо за случката с освиркването?) статията в „Труд” , ако може така да се нарече „статия” необузданият възторг в рекламния материал на Велева, е точно това: шумен, демонстративен предизборен фрас върху физиономията на България, която по документи се води демокрация.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/