Гласуваш за Станишев – получаваш Доган

Това е основната, ключова закономерност на настоящите избори. В някакъв смисъл това е и смисълът, философията на тяхното провеждане от гледна точка на упражняващите властта. За тях изборите са не упражняване на демократично право на българските граждани – а инструмент – за добиване на власт или запазване на същата.

И както не могат да се прилагат морални критерии спрямо клещите, с които вадим пирона, така и спрямо изваждането на властта от анонимната маса на българските избиратели не могат да се прилагат такива. Допустимо е всичко: удари под кръста, долнопробни лъжи, получаване на бонуси чрез въвеждане на псевдо-мажоритарен елемент, пришествие на фантоми в списъците, производство на политически Големи, масиран изборен туризъм в национален и интернационален мащаб и прочее.

Тази философия може да бъде определена чрез сполучливата метафора на Ахмед Доган като философия на бацила. Иначе казано: „където влезе, не излиза”. Трябва да се признае: наистина гениална формулировка на властта на тройната коалиция. Може да й съперничи само една отколешна такава: „Тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем!”

И наистина хич не им се дава тази власт на другарите. Затова Мики Маус определя МВР като „стожер на властта”, а партийните тела се обацилват взаимно. Как го правят ли? Не питайте, не знам. Може би чрез целувки уста в уста – както го правеха някога Тодор Живков и Брежнев.

Актът обаче е факт. БСП и ДПС вървят в пакет – и смъртта дори не ще ги раздели. В Плевен например: там двете партии родиха „Коалиция за Плевен”. Със скромна цел – ако може, Румен Петков да бъде предпочетен като мажоритарен кандидат. Както справедливо отбелязва депесарския лидер в града Митхат Метин: "Най-близко до нас, до нашия избирател, стои фигурата на г-н Петков.”

Разбира се, че стои най-близо до вас. По коруптивен потенциал например. Освен това да бъде избран в парламента е важно: ще може да се говори с Галевите не на потайни срещи край басеина на Алексей Петров, ами направо на парламентарните банки. И тези разговори ще бъдат най-сюблимната, най-представителна за страната ни мила родна картинка.

Същото се случва не само в региони, където ДПС няма шанс, но и в ключови за движението такива. Например н Шумен, където лично Доган пробутва президентския съветник Росен Карадимов с думите: "Мажоритарният кандидат на БСП е известна личност, има и парламентарна практика, добър юрист е, запознат е с цялата административна технология на властта, нормално е там да има предпочитания от нашите избиратели".

Нормално е, да. щом става дума за властта, всичко е нормално за другарите. За Станишев и Доган например. Вече не са само другари впрочем, сиамски близнаци са. Не могат един без друг. Вървят само в пакет. И който гласува за Станишев, получава Доган. Това е – както се казва – положението, г-да социалисти.