Осман вече ни псува от името на Доган

След наглите си изявления за обръчите му от фирми и за „порциите”, които той разпределя лично в България, Доган преминава към следващата фаза на нахалството ( защото се оказва, че има и такава, колкото и да е трудно за вярване). Тя се изразява в „разясненията” за това какво всъщност бил казал и как не сме го разбрали. Това за порциите било разяснение каква била механиката на властта, според Доган

Президентът Първанов, макар и с половин уста, се солидаризира с него като се опита да се измъкне от осъдителна оценка ,скрит зад гърба на избирателите. Само те щели да отсъдят на изборите кой е прав, което в случая с Доган си е чиста подигравка с опонентите заради гарантирано монолитния вот за ДПС ( т.е. Първанов оправдава в аванс своя човек във властта) .

Коалиционният му партньор Станишев с пълно гърло го подкрепи.Така президентът и премиерът попадат в категорията на „по-умните” от всички останали, които разбраха буквално това, което също толкова буквално ни обясни Доган за своята командирска роля в държавата.

Но, да се върна към още по-висшата фаза на нахалството…Тя се проявява в това, че Доган вече си наема преводачи. На нас, тъпите, които „не го разбираме”, вече ни говорят на съвсем разбираем език от името на Доган.

В тази роля в разградското село Ясеновец се е изявил предизборно депутатът от ДПС Даут Осман. Както съобщава в. „Дневник”, Осман похвалил постиженията на собственото им управление през изминалите осем години През този период за избирателите на движението, начело с лидера Доган, било направено повече, отколкото някой някога е постигнал за 1300 години. В присъствието на лидера си и под явно одобрителния му поглед Осман направил следния извод::

„Който не харесва ДСП, да духа супата”!

Тази откровена псувня, заимствана от хулиганския език по стадионите, е синтез на всичките витиевати наглости, изречени досега от Доган. Това е превод на неговия”филосфски” изказ на каруцарски. Ако изключим най-невръстните с невинно съзнание, които не знаят двойното значение на израза и наистина си мислят за супа, когато им се говори за духане, всички останали адресати на тази разпасана изява могат да се смятат за публично напсувани.

Винаги съгласният с Доган премиер Станишев трябва сега да намери начин да го подкрепи отново – може би и този път ще заяви , че Осман е прав, защото духането е част от действителността и няма защо да се правим, че не го правим.

Все по-актуален обаче става един въпрос: защо за всички, извън ДПС, да се приема за нормално да се срамуват от езика и поведението на своите политически лидери ( ако се държат просташки), а за аркадашите от движението това някак по условие да се смята за невъзможно? Къде са прехвалените високообразовани кадри на тази формация, с които лично Доган толкова се гордее? Те не смятат ли за обидно за самите тях да имат каруцари за свои вождове? Няма ли най-сетне в етнически компактната среда на тези хора да си пробие път общочовешкото – какво от това, че псувачът е „техен човек”, това прави ли го по-малко простак?

Ако се появят такива храбри хора, а няма как да ги няма, ще заслужат правото да бъдат смятани за пазители на етническия мир. Мълчанието им работи в обратната посока, в която така предизвикателно и демонстративно ни тласкат подстрекатели на омразата като Доган и Осман.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/