Смях в залата

"Единствената политическата сила, която може да преустанови доганизацията,е БСП", твърди Румен Овчаров. В същото време другият Румен, с който се бяха хванали в недалечното минало гуша за гуша – и валяха компромати, и летяха оставки, направи с ДПС „Коалиция за Плевен”, чрез която да бъде подкрепен като мажоритарен кандидат.

Не само това. ДПС подкрепи мажоритарния кандидат на БСП в Шумен. Това не е какъв да е регион, а един от тези със смесено население. И е жест, който очаква реципрочен такъв, според Догановия призив към собствените му избиратели – „върнете ни това, което сме ви дали”.

БСП ще има много да връща – и вече го прави. С мълчание например. След като Доган в пряк текст заяви, че той е властта, сиреч факторът, който разпределя финансовите ресурси в държавата, и че депутатите не са никаква власт – нищо, че уж сме парламентарна република, елитът на БСП започна усилено да мълчи, да увърта и да се офлянква. Президентът, дето олицетворява единството на нацията – също.

ДПС пък започна да консумира това мълчание. Чрез усилено говорене. След признанието на Доган, че ДПС е като бацил – където влезе, не излиза (особено ако става дума за властта), щафетата поеха местните депесари. От Даут Осман например разбрахме, че който не харсева ДПС, ще духа супата. Сензационната наглост на Осман ага остави на заден план друго негово послание – вече от исторически характер – че „през 2005 година, когато другите политици не знаеха какво да правят, нашият лидер  състави кабинета  за 17 минути”.

Кои са тези политици, които не са знаели какво да правят? Отговорът май се налага от само себе си. Така ли е, г-н Станишев? Мълчение. Отговорът май се налага от само себе си. Както и отговорът на въпроса кой е печелившата карта в случая – онзи, който в патова ситуация за 17 минути прави кабинет. Него ще предпочетат тези, които гледат на властта като на папкане и преразпределяне, а не като на някаква демокрация. Тези, дето държат парите и ги влагат в партийни обръчи.

Тъй че на Доган всичко му е наред. За разлика от Сергей Дмитриевич той не се опиянява от властта, а я познава. И знае, че в тази игра няма сантименти, както и няма правила. че оцелява винаги по-силният. Били партньори с комунягите. Партньори ли?! Ами да – както са партньори женската и мъжка богомолка. Докато трае любовният акт – сиреч танцът с властта. След което женската изгризва мъжката, дето ужким е номер едно, ужким е осмицата в играта на 3-5-8.

Много нещо се изговори за това какво цели предизборния цинизъм на Доган. Цели, разбира се, да предизвика националистите. Те с удоволствие поемат топката, защото това помпа и техния електорат. Вдига се вой, вялят антитурски изказвания. В смесените райони се носят псувни по адрес на „рязаните”, същите се стягат или се плашат. Което е все едно, защото ефектът е един и същ – отиват като един да гласуват за ДПС.

Казвал съм неведнъж, че Доган и Волен – респективно Доган и Яне – са нещо като скачени съдове. Сега ще добавя, че са особен вид скачени съдове. При нормалните такива щом нивото в единия съд се повиши, в другия се понижава. Тук не е така. Тук покачването на нивото при националистите води до покачване на електоралната тежест и на Доган – и обратното.

Пита се – кой губи тогава? Нали за да придобие някой избиратели, друг трябва да ги изгуби. Отговорът е лесен – губят всички останали. Най-много от всички губи България, защото играта с етническото напрежение е игра с дявола. А от електорално заинтересованите? Всички те губят, но не губят по равно. Както има по-равни от равните, така има и по-губещи от губещите.

И най-губещите сред тях са комунистите. Защото Доган е техния стратегически партньор – вече толкова важен, неизбежен и незаобиколим, че са станали едно –и вървят в пакет в масовото съзнание. Дори и да спечелят някакъв приличен резултат на изборите, трябва да има с кого да го оползотворят. Няма обаче с кого, освен с Ахмед Доган. Тази зависимост автоматично им запушва ушите. А техните кадри в регионите със смесено население, уви – имат такива. Каквато и изцепка да направи Доган, се пише на гърба на Станишев. На мъжката богомолка сиреч.

Истина е, че Доган цели максимална мобилизация за тези избори. Но е истина и още нещо – че иска и БСП да ги изгуби. И полага сериозни усилия в тази посока. Иска да получи повече гласове от своя „стратегически партньор”. И го иска, за де се окаже незаобиколимият фактор дори и когато реанимацията на триглавата коалиция се окаже безперспективна мечта.

От тази гледна точка стават ясни много неща. Например спешното електорално кръводаряване за анемични партии като „Лидер” и НДСВ. Например казването на Касим Дал, че коалиция с ГЕРБ не е изключена. И нежното дисквалифициране на президента от позицията му на баща на тройната коалиция. И много други още, които днес ни изглеждат толкова трудно смилаеми.

Изглежда, това е разбрал Румен Овчаров – и затова казва, че „Доган не е от елементарните политици и вече е направил преценката, че коалиция между БСП и ДПС не може да управлява България в продължителен период от време след изборите. Нищо чудно да станем свидетели на преосмисляне на цялостната коалиционна политика, както от страна на БСП, така и от ДПС". Само че – какво по-точно може да преосмисли БСП? И по отношение на кого да го преосмисли? Да замени Доган с друг политически субект може би? Само че с кого? И какво всъщност й остава, освен да изрече съответното шаманско заклинание: "Единствената политическата сила, която може да преустанови доганизацията,е БСП".

Смях в залата.