Канцерогенното слепване на властите

Когато преди 20 години се заговори за демокрация, идеята за разделение на властите беше сред най-въодушевяващите. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт трябвало да се разделят. Това било свещената формула, после всичко тръгвало по вода.

Принципът се зародил още в древни времена, по-късно Монтескьо, въодушевен от британската демокрация, му измислил и името. Не че във Великобритания изпълнителната и съдебната власт са много разделени, но колкото за вдъхновението на Монтескьо и неговите последователи вършат работа.

Българската практика обаче показа, че проблемът не е толкова в това разделение на властите, а в друго. От 20 години насам ние гледаме с навлажнени очи към две други власти, чието замесване в политиката срива и изражда крехката ни демокрация - експертите и бизнесът.

Концепцията за експертно правителство нанесе първите зверски удари върху българската още незародила се демокрация и икономика. Това беше правителството на Беров. То трябваше да ни научи, че ако искате да съсипете един сектор, назначете му експерт за министър.

Експертната политика е всъщност най-некомпетентната възможна политика. Това не е толкова странно, защото експертите заемат политически постове, когато няма кой да поеме явна политическа отговорност. Затова военни не биват да стават министри на отбраната, учители - министри на образованието, и лекари - министри на здравеопазването.

Другото слепване на власти обаче е много по-злокачествено. Смесването на бизнеса и политиката е анатема и за двете. По някаква странна причина ние си мислим, че ако си добър мениджър, ще бъдеш и добър политик.

Някои по-цинични мъдреци казват, че е по-икономично да избираш бизнесмени за политици, защото така спестяваш един посредник в държавните поръчки. Вместо и политикът, и бизнесменът да си заделят по една кофа сладости от данъкоплатеца, като избереш бизнесмена за кмет, минаваш с един масраф.

Хубава логика. И изглежда приемлива за доста хора. Изказването на Ахмед Доган за това, че той разпределял парите, и за това, че депутатите нямали власт, се възприе като нагла демонстрация за това, че балансът на властта е нарушен, а не като признак, че в страната има фундаментален политически дефект. Не може така една партия, та и един човек в тази партия, да държи цялата власт и той да разпределя парите.

Трябва и от другите партии да имат пропорционален дял в тази процедура. Ако Доган беше казал любезно "аз, Сергей и Симеон разпределяме парите, а ако загубим - Бойко, Костов и Волен ще ги разпределят", твърдението му щеше да мине за балансирана политическа мъдрост, пред която Барозу би ахнал от завист за това как нашите политици умеят да обясняват нещата просто и ясно.

Към парламента напират демонстративно принадлежащи на бизнеса партии. Заговори се дори за корпоративен вот. Корпоративният вот е дребното зло. По-голямото зло е смесването на две кръвни групи в една вена - на политическото поведение с бизнес поведението.

Единствените намеси на бизнеса в политиката би трябвало да минават под формата на явно лобиране чрез добре известни организации (като разните стопански камари) и на прозрачни дарения. Иначе бизнесменът, който се е набизнесменил и му се занимава с политика, би трябвало просто да се оттегли от бизнеса и тогава да се захване с политика. Както и политикът, който се наполитичи, би трябвало да се оттегли от политиката и да се захване с бизнес.

Сега "Синята коалиция" още си ближе раните. Те заздравяха донякъде, но сините бяха зле нахапани в най-лошия момент. Каквото и да говорим за превратното поведение на предишния лидер на СДС, СДС като организация носи една голяма вина - това, че избра бизнесмен за лидер.

Простата истина е, че няма бизнесмен, който да става за тази работа. В най-добрия случай това ще е някой неуправляем клоун като Берлускони или някой сатрап като Лужков, или пък някой като Дюрчани, наскоро прогонения унгарски милионер премиер.

Същите недоразумения, и пак за сметка на избирателя, стават, когато политиците решат да се превръщат в бизнесмени. Не става дума за обръчите от фирми и други мътни схеми за преразпределение на чужди пари, а дори за добронамерени бизнес операции - като например абсурдния проект за военното НДК, което никой не го ще и което бе изградено на мястото на софийски музей (!). Има хиляди такива примери. Развитото социалистическо общество е един от по-едрите.

Предизборната поука е проста - който иска демокрация и просперитет, да не се тревожи толкова за принципа на Монтескьо, а по време на избори да бяга далече от всичко, което прилича на експертиза или на бизнес, които са се захванали с политика. Под каквато и да било форма - сива, бяла, синя, червена, жълта или зелена. Просто не става.

Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му www.julianpopov.com>

От: http://dnevnik.bg/