Коалиционно инженерство

40-то Народно събрание приключи дейността си. Оценките за мандата му, макар и противоречиви, неизменно се концентрират около една обща тема - коалиционността. Тема, която ще е водеща и след изборите, смята Ясен Бояджиев.
 
Сякаш се бяха наговорили или пък заради някаква подсъзнателна гузност и нужда да се оправдават, представителите на управляващата тройна коалиция се надпреварваха да доказват, че най-голямото постижение на този мандат е самата тройна коалиция.

Превъзнасяха я в минало време – непопулярна, но необходима; признак на политическа зрялост и отговорност; утвърдила коалиционността като водещ управленски модел.

Превъзнасяха я и в бъдеще време като "началото на нещо, което ще бъде предизвикателство и в бъдеще - да се търсят разумни коалиции в името на страната и стабилността", като пример за "коалиционна култура", за търсене на съгласие и компромис и за следващите парламенти.

Или, както каза заместник-председателят на ДПС и говорител на неговия лидер – "политическата зрялост оттук нататък ще се изразява и в нагласата за коалиране, да се осмислиш не като месия, а като един от възможните участници в една или друга управляваща конфигурация".

Коалицията – мръсна дума

Всъщност, тройната коалиция е поредният удивителен пример за това как в България всичко може да бъде опорочено. Така тройната коалиция превърна понятието коалиция в мръсна дума.

Тя действаше не като политически, а като корпоративен субект, в който водещ мотив е печалбата, а решенията се вземат съобразно акционерните дялове. Откритите демократични процедури бяха подменени със своеобразен таен вътрешен правилник за дейността.

А дейността се състоеше не в правене на политика, а основно в разпределяне и експлоатация на обществени ресурси. Цялото поле на общественото битие бе поделено на нещо като феодални владения или мафиотски територии.

Прехвалената коалиционна култура всъщност се изрази в сложни, но все пак достигащи до съгласие и компромис пазарлъци, в които лека-полека основен "инструмент, разпределящ порциите на финансирането в държавата" стана Ахмед Доган.

Така тройната коалиция затвърди натрупващото се и преди това у народните маси впечатление, че политиката е далавера, политическа зрялост е да се краде без да се носи отговорност, а коалицията е просто инструмент за организиран и планомерен колективен грабеж.

Коалицията – еманация на народната мъдрост

Населението може и да е отвратено, но, както се казва, само си е виновно. Разбира се, внушението, че то, а не някой друг всъщност съставя коалициите, се прави във възвишена философско-поетична форма.

Пак по думите на споменатия заместник на Доган „мандатът на ДПС успя, защото беше прозряна неоспоримата истина за мъдростта на избирателя, който по-добре от нас видя, че реформите изискват властта да се разпредели между повече политически сили”.

С други думи коалицията е плод на желанието на избирателя, тя е еманация на някаква неизразена директно, неосъзната, върховна народна мъдрост. А ролята на политиците е само да разчетат знаците на тази мъдрост и да им се подчинят.

Сега преди поредните избори ласкаещите избирателя пак редят зад гърба му новите знаци и кроят новата еманация на неговата мъдрост. За да не се оставят нещата в ръцете на случайността, купуват гласове и избирателни секции, организират масови избирателни екскурзии, клонират, финансират и пробутват новите си мутации – „участници в една или друга управленска конфигурация”.

Тройна, четворна, петорна... От името и в името на мъдрия избирател, „на страната и стабилността”.

От: http://www.kafene.net/