Кой държи юздите на разочарованието от дясното?

„Г-н Сугарев,
Високо ви ценя като ерудит, литератор, философ и мислител. Вярвам, че сте и убеден антикомунист.
Но, моля ви, ако можете - кажете на българите какво да правят, вместо да разсъждавате. Защото двадесет години умуване, и същевременно задкулисни договорки с комунистите, са на път да доведат до разпада на Булгаристан. Знаете го прекрасно, знаете също, че Синята коалиция не е алтернатива - нещо повече - тя е поредната лъжа, но слава богу, все по-малко вдъхновяваща.
Очаквам да се докажете, като истински народен трибун, който вместо абстрактни ръзсъждения, да посочи на хората прагматичния спасителен път.”

Тези редове е написал Божидар Хинков – гражданин, един от постоянните коментатори в постингите на „Свободата”, по повод статията ми „Подготвя се най-мащабната фалшификация на изборите в историята на прехода”. Темата на статията всищност няма значение – има значение кой говори. Ако е казал някога нещо положително за българската десница, от която всички сме длъжни да бъдем разочаровани, този грях трябва да му бъде напомнен, а неговата наивност или още по-добре – неговата притворност и политическа корист трябва да бъдат разобличени.  

Сродни „ръзсъждения” могат да се срещнат навсякъде: упоритостта на тези морални сторонници за нечистатата на дясното е удивителна. Не цялото дясно обаче попада в кръга на техните квалификации. Те не са възмутени от поведението на Пламен Юруков например – то по никакъв начин не засяга чувствителните им нравствени рецептори. Не съм забелязал сроден тип възмута и по отношение на Яне Янев. Но по отношение на Синята коалиция – ооо! да, тя е поредната лъжа – и вие го знаете.

Това се казва не как да е – във всеки случай не като лично мнение. Казва се като истина от последна инстанция – толкова очевидна за всички че дори не се нуждае от доказателства. Или – вариативно – като нещо, почерпено от личен опит. Казващия сродни редове примерно намеква, че е бил висш функционер в СДС, поради което знае първородните грехове на българската десница по-добре от вас, нещастнията читател. Във всеки случай това, че „Синята коалиция не е алтернатива”, че е „поредната лъжа” или че е резултат от „договорки с комунистите” е не дискусионна тема, а факт, който не подлежи на обсъждане. И след като ви е изправил пред този факт, танцуващият със съвестта ви лукаво подпитва – е, ами сега, драги мой, кой е истинският път? Покажете на хората спасението – или си признайте, че не знаете кое е, защото няма такова.

Само че, тъй като не съм никакъв трибун, гражданино Хинков, и никога не съм бил такъв, аз просто ще си призная собствената безпомощност и на свой ред ще Ви попитам: а каква е Вашата представа за „прагмаичния спасителен път”, Вие как бихте го описали, накъде бихте посочили? Не, не, не се измъквайте с обяснението, че не е ваша работа, че други са призвани да водят. Ваша е, защото Вашият избор предстои. Предстои на 5-ти юли. И след като синята коалиция е лъжа, то какъв е Вашият избор тогава?

Или пък нямате избор – и затова ще отидете за гъби? Това обаче също е избор – и този избор Ви приравнява с най-базисната максима за обществена манипулация, измислена от комунистите: „Всички са маскари”. Приравнява Ви с Бор, който в момента с огромно удоволствие препечатва поредната статия на Явор Дачков. Приравнява Ви с Блъсков, който навремето беше кръстил първия си „Мерцедес” с името „синята мечта”.

Не сте съгласен с тези квалификации? Докажете тогава, че е недостойно да бъдат употребявани спрямо Вас! Питам отново – щом синята коалиция е лъжа, камарила, комунистическо творение и прочее такива, какъв е тогава Вашият избор? Да се започне отново? да се направи поредната нова дясна партия? Само че аз не Ви потам какво трябва да се направи в перспективата на пет, десет или петнадесет години. Питам ви за това, което трябва да се направи в края на седмицата. Питам Ви за това, което ще стане след тези избори с България.

Нищо страшно няма да стане, нали? Това е отговорът на очевидно съгласният с Вас Явор Дачков. България не може да бъде отклонена от Европейския съюз, няма да има путинизация, най-много да има Барозувизация. Можем прочее да оставим комунистите да бъдат пак на власт, а ние да стискаме палци за смъртта на традиционната десница – и след заупокойната молитва да почнем да градим на чисто нова такава.

Хитро, нали? Всичко това се казва и се повтаря, и се потретва, и се помилионва. Казва се разумно или грубо, със смислени или идиотски аргументи. казва се по всякакъв начин, та да може при всеки да хване дикиш. Казва се в полза на Истината, Честта, Достойнството и най-вече на Тройната коалиция. Защото в нейните ръце са юздите на разочарованието от дясното. Все едно дали тези, дето усещат върху езика си студеното желязо на тези юзди, съзнават или не това.

Може би г-н Хинков не заслужава думите, които стоварих върху гърба му; може би е чистосърдечен в своите огорчения и в самочувствието си на съдник над калпавата българска десница. Може би. Но тъй като наистина сме на крачка от разпада на Булгаристан, ще му дам меговия собствен съвет – стига умувания. По-важно от всичко друго е в края на седмицата да се гласува. И ако се чувства разочарован от дясното, да си избере някоя друга, по-достойна опция. Бат’ Бойко например. Или бат’ Волен. Но все пак да помни, че ако не гласува, гласува за Станишев – а който гласува за Станишев, получава Доган.

Освен това да потърси себеподобните си – разочаровани от дясното братя – и да обсъди с тях в чии ръце е юздата на това тяхно разочарование. А след изборите да отиде в най-близката дясна централа, да хване за гушата десния лидер и да го принуди да работи – съвсем конкретно и на място – за интересите на десните избиратели. И ако той не ще, да потърси отново себеподобни и да го смени. И ако и това не става, да отиде при Мартин и при Иван - и да им каже: вървете си.

Защото – и тук ще бъда вече пределно откровен, гражданино Хинков – много по-добре от Вас знам и грешките, и гафовете, и боклуците на българската десница. Но знам и още нещо: че това са и мои грешки, и мои гафове. Защото ако нещо не е ставало както трябва – ако е имало лъжа, блъскане с лакти, надменност, корумпираност, обезличаване – ние сме тези, които са позволили да се случи това. Нашата невзискателност, нашият отказ от намеса е създавал средата, в която са се случили сривовете на дясното. Затова и неговото оправяне е отново наша задача. Което значи – и Ваша. Ако, разбира се, сте наистина десен човек. Ако не сте от тези, които услужливо подават юздите на дясното разочарование в нечии чужди ръце.