Божидар Хинков Публикувам своеобразното право на отговор на г-н Божидар Хинков, който очевидно не е разбрал, че дискусията в случая не е персонална, че използвам неговия цитат като обобщение на говоренето на стотиците и хиляди Тома Неверници, които винаги знаят в какво и на кого да не вярват, но никога не знаят в какво и на кого вярват, кои са и какви са, мъж ли са, жена ли са, хермафродит ли някакъв... И които не разбират, че пришпиреното от собственото им голямо его огорчение, което ги кара да развяват публично своето разочарование от дясното, в момента е много ловко използвано от търгаши на гласове и съвести, запретнали се да впрегнат всички човешки омрази и огорчения в полза на собственото си действително омерзително статукво - в полза на това, което е сега България - това, в което те я превърнаха.
Г-н Хинков, ако става дума за моите лични огорчения от дясното, имам ги в повече, отколкото изобщо можете да си представите. Само че става дума за нещо друго. Става дума за Вашия - и за нашия избор тази неделя. Така и не казахте за кого ще гласувате - и кой е по-достойния политически субект от недостойната според Вас Синя коалиция. Или може би въобще няма да гласувате - защото няма достоен за Вашия морално извисен вот? Тогава не ми навирайте под носа как съм бил за гъби, та затова не съм отговорял на ежедневните Ви писания. Вие сте за гъби - отдавна ги дирите из джендемите, и искате да завлечете и останалите там. Повече нямам намерение да се занимавам с Вас - та ако ще да изпишете и хиляда страници. Всичко най-добро - и внимавайте с мухоморките.
Още със заглавието на вашия материал, дълбоко ме натъжихте, г-н Сугарев.
За какви юзди става дума? Пак ли някакви конспирации? Отново ли комунистите дърпат конците, на някакви неспособни да мислят индивиди?
Не, г-н Сугарев, ще ви разочаровам и ще го кажа ясно и еднозначно: никой, а най-малкото комунистите, не ми държи юздите, поне не на мен – от тях не съм получил и троха. Не случайно добавям качеството „гражданин” след името си, когато си позволявам да изразя мнение в сайта. Това, че мненията ми не ви харесват, съгласете се, не ги прави а приори неверни. Нещо повече, ако се отърсите от навика да виждате навсякъде и във всичко някаква конспирация, някакъв заговор, вместо да приемете например, че не друг, а старите муцуни от днешната Синя коалиция, сами са виновни за нашето дясно недоволство – ще извървите вашата част от пътя към диалог с хора като мен. Освен ако и вие, както повечето от старите „сини” функционери, но с червен манталитет и рефлекси, смятате, че такъв диалог е излишен.
Аз не съм човек на перото, нито графоман. Ако напоследък писах във вашия сайт, то е защото мисля, че повече не бива да се мълчи. Не бива да се мълчи, когато отново ни се предлагат извадените от нафталина, поизлъскани но доста употребени Костов, Михайлови, Йорданов, Мозер /която сама не знае какво е свършила за двадесет години, търкайки банките в парламента, освен, че благодарение на такива като нея, в Булгаристан нито има земеделска партия, нито земеделие въобще!/, да не изброявам, че пропуснатите може да се обидят. Предлагат ни се като нов продукт, представете си, като ДОБРИТЕ! Извинявайте, но това е направо цинизъм! Не бива да се мълчи, когато се правят опити ние, дясно мислещите българи да повярваме в абсурдни неща. Някои сигурно отново ще повярват, но не всички. И това е добре, защото ще е резултат от помъдряването на електората.
Извинете, г-н Сугарев, но вие лично какво ще си помислите за човек, многократно лъган, на когото обаче, това сякаш му доставя удоволствие? А във вашия сайт, за жалост, такива хора има немалко. В една от статиите си говорите за „замитане на истината под миндера” /цитирам по памет/. Ами не го правете, г-н Сугарев!
Нима не е истина, че „сините”, когато имаха цялата власт, не направиха нищо за реалната декомунизация на страната. Или и вие си мислите, че това можеше да се постигне без пълното разсекретяване на архивите на тоталитарната държава? Без приемането на закони и провеждане на широка лустрация? Е, ако смятате така, не аз, а самият живот ви опроверга, опровергава ви и в момента, опровергава ви всеки ден. Ще ви опровергае и чрез резултатите от предстоящите избори. Уверявам ви, че ако прогнозата ми се окаже невярна – ще бъда един щастлив човек, но дълбоко се съмнявам... Същите тези хора, които през годините, вместо да оправдаят надеждите на милиони българи за ликвидиране на комунистическия октопод, наляха гуши /в буквален и преносен смисъл/, и практически с бездействие, или с неадекватни действия, практически го бетонираха. Ще кажете – не е лесно! Разбира се, дори е много трудно. Иска се дупе, както се казва, искат се и адекватни и смели действия. Нали за това милиони българи възложиха надеждите си именно на „сините”?!
Не ги видяхме, г-н Сугарев тези действия, това е истината. И тя не бива да се замита под миндера. Дали липсата на смелост, или комунистическа поръчка е причината за това, дали и двете – оставям на вас да отговорите.
Но това, че отново ни се предлагат същите тези хора, а аз, и други като мен, отказваме да им повярваме, не ни прави по-малко десни от вас, господине. Просто, на всички ни се случва да бъдем глупци и наивници в даден момент от живота, но важното е да се осъзнаем навреме. За себе си смятам, че точно това ми се случва, а ето вие, почти ме изкарахте маша на комунистите. Извинете, но това е нелепо.
Казвате: „Сродни „ръзсъждения” могат да се срещнат навсякъде: упоритостта на тези морални сторонници за нечистатата на дясното е удивителна. Не цялото дясно обаче попада в кръга на техните квалификации. Те не са възмутени от поведението на Пламен Юруков например – то по никакъв начин не засяга чувствителните им нравствени рецептори. Не съм забелязал сроден тип възмута и по отношение на Яне Янев. Но по отношение на Синята коалиция – ооо! да, тя е поредната лъжа – и вие го знаете.”
Веднага ви отговарям – нима смятате споменатите лица за представители на дясното? Или, може би, Пламен Радонов? Това е несериозно - ето моят отговор. Затова и през ум не ми минава, да се занимавам с тях, въпреки че, достатъчно дълго бяха лицето на същото СДС, което вие днес подкрепяте.
Казвате още: „Това се казва не как да е – във всеки случай не като лично мнение. Казва се като истина от последна инстанция – толкова очевидна за всички че дори не се нуждае от доказателства. Или – вариативно – като нещо, почерпено от личен опит. Казващия сродни редове примерно намеква, че е бил висш функционер в СДС, поради което знае първородните грехове на българската десница по-добре от вас, нещастнията читател.”
Е-е-е, г-н Сугарев, тук вече прекалихте! Тук манипулирате твърде грубо! Никога и никъде не съм казвал, че съм бил не само висш, но изобщо функционер в СДС, просто защото никога не съм бил! Функционер бяхте вие, а моя скромност, през далечната 1991-ва година, направи абсолютно безплатно проектите за изборните плакати на СДС /ще кажете - понеже бях манипулиран от комунистите/. Същите плакати, с детето Симона, които имаха тогава такъв отзвук и въздействие, че и до днес се имитират, поради липса на други идеи. Всичко това, аз направих по времето, когато най-близо до вас бе вашият другар и съратник - синът на Любомир Левчев – човек, за когото каквото и да се каже, ще е малко, в негативен план, разбира се - имам предвид бащата. Колкото до истината „от последна инстанция” – моля ви, да говориш убедено за нещо, не значи нито че го налагаш, нито че имаш претенциите, които ми приписвате. Впрочем, вашият стил е сходен, и аз харесвам това. Ще ви кажа също, че ми е дълбоко чужд балканския партизанлък, който на моменти лъха дори от вашите иначе чудесни материали:
„Приравнява Ви с Бор, който в момента с огромно удоволствие препечатва поредната статия на Явор Дачков. Приравнява Ви с Блъсков, който навремето беше кръстил първия си „Мерцедес” с името „синята мечта”.
Г-н Сугарев, забавлявате ме истински! Знайте – изобщо не съм никакъв фен на изброените личности, някои от тях впрочем, направо одиозни. Но когато се говорят истини, а това се случва понякога и на тях, трябва да имаме мъжеството да си го признаем. Иначе, отново замитаме под миндера... Друг въпрос е, че нашата истина също трябва да се чува достатъчно високо, все по-високо, и не само от вашия сайт. Гласът на Синята коалиция обаче, ми се струва направо като шепот, съизмерен с безобразията на тройната коалиция и нейните създатели. Е как да им се доверят хората. А защо шепотът е толкова колеблив – отговорете вие! Защото:
„и тук ще бъда вече пределно откровен, гражданино Хинков – много по-добре от Вас знам и грешките, и гафовете, и боклуците на българската десница. Но знам и още нещо: че това са и мои грешки, и мои гафове. Защото ако нещо не е ставало както трябва – ако е имало лъжа, блъскане с лакти, надменност, корумпираност, обезличаване – ние сме тези, които са позволили да се случи това. Нашата невзискателност, нашият отказ от намеса е създавал средата, в която са се случили сривовете на дясното.”
В заключение, г-н Сугарев, има нещо, което ще ви кажа с доста болка, и което според мен е най-важното: Дясното, изобщо не се състоя в Булгаристан, господине. Или поне, не така, както трябваше, и както очаквахме ние, които не сме социалисти. Като връх на абсурда е фактът, че у нас десните, са именно комунистите – доказват го ежедневно и с битието, и с политиката си, и с подкрапата от световните капиталисти /нямам предвид бюрокрацията в Брюксел/, която имат, въпреки многобройните си гафове и провали. Защото, както знаете, парите не миришат! Да се твърди друго, е само, и отново замитане на истината под миндера.
След двадесет години, искам да попитам: къде ви е средната класа, господа от Синята коалиция, къде е този гръбнак на Демокрацията, който не друг, а вие бяхте извикани от Историята да създадете? Няма-а-а го! Няма и ред други неща, обещани и неизпълнени през тези години... Кухите митингаджийски призиви и декларации, вече далеч не са достатъчни, разберете го най-после.
Е, г-н Сугарев, наистина ли очаквате хората отново да ви повярват? Но ще ви кажа нещо утешително, все пак: „Синята идея” няма да умре, животът винаги ще се нуждае от нея. Ще си отидат обаче онези, които от страх, малодушие, предателство, или от каквото още се сетите, я предадоха и продадоха, излъгаха милиони българи, пропилявайки тяхната градивна енергия и воля за по-добър и справедлив живот.
Може много да се пише – темата е голяма, натежала от емоции – също. Във вашия материал има и други тези, заслужаващи коментар. В Крайна сметка, надявам се, в горните редове да сте намерили отговора на въпроса, десен ли съм или не...