Изборът дали да правиш избор

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

В окупирана Франция по време на Втората световна война при Жан-Пол Сартр, тогава вече известен философ, с молба  за съвет дошъл млад човек. “Много искам да се включа в Съпротивата, но майка ми е тежко болна и няма кой друг да се грижи за нея. Какво ще ме посъветвате да направя?” – попитал младежът. На което Сартр отговорил – “Съжалявам, млади човече, но това е едно от онези решения, които трябва да вземеш сам и никой не може да ти помогне”.

От историята не става ясно какво е избрал човекът, но става ясно, че философът Сартр е направил моралния избор – да не се бърка там, където не му е работа, да не взима екзистенциални решения вместо другите, когато тези решения са морално балансирани. Защото съм сигурен, че по друг начин щеше да отговори, ако младежът беше попитал дали да зареже майка си и да хукне по курви, тъй като много си пада по курвите.

А ако се замислим още малко, ще стане ясно, че каквото и да е избрал младежът после, изборът му също е бил морален. Защото сам е взел екзистенциално решение и не е оставил друг да реши съдбата му.

В края на седмицата на нас, българите, ни предстоят избори за Народно събрание. За разлика от определенията, давани на всички досегашни вотове през последните 20 години – много важни, най-важни, съдбовно важни и прочие, определения, които никога не съм използвал, воден от максимата, че всеки избор е важен – смятам, че предстоящото сега гласуване е нещо различно. То е морално важно.

Морално важно е, защото всички ние като хора, като общество, сме поставени в крайна, екзистенциална ситуация, при която неправилното решение на първия, уж технически, въпрос – изборът дали изобщо да се прави избор, може да има фатални последици. Общественото мълчание – когато сред обществото са се развилнели псевдополитици, бивши и настоящи ченгета и откровени бандити, когато законите се правят от хора отвъд закона или такива, на които хора отвъд закона /или отвъд източната ни граница/ дърпат конците, когато цялата тази пасмина не просто управлява в своя изгода, но иска да управлява възможно най-дълго с лозунга “след нас и потоп” – такова обществено мълчание е опасно за самото общество и то трябва да намери сили в себе си да разбере това. А личното мълчание в тази ситуация, отказът сам да вземеш важните за теб решения, води не просто до психически деформации, но до истинска деградация.

Оттам по ведоми и неведоми пътища после личностната деградация се превръща в обществено битие, което се състои от развилнели се псевдополитици, бивши и настоящи…..На този порочен кръг все някога трябва да се сложи край и това може да стане, като не се отказваме от собствения си избор.

Категоричен противник съм на идеята за въвеждане на задължително гласуване. Нейните сторонници винаги ми напомнят за някогашните учителки в детските градини, които заплашваха децата, че който не си изяде сютляша /мляко с ориз, поръсено с канела, за тези, които не знаят какво е сютляш/ – ще му го натъпчат в гърба.

Не казвам също нищо по въпроса за кого да гласувате. В този въпрос освен морален избор има замесени и още много други видове избор, които човек трябва да предприеме не просто на първично, инстинктивно ниво, но и като резултат от проява на поне малко разум, на базата на поне малко информация и т.н.

Само призовавам тази неделя всички да вземем решението, което никой друг не може да вземе и да гласуваме – незадължително, но непременно, водени от принципите на моралната вселена вътре в нас, за да оцелее и моралната вселена около нас.

Иначе най-добре отсега да зарежем майка си болна и да хукнем по курви.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com