Червената брадва - фройдисткият бумеранг на черния пиар

През целия си мандат управляващите се подиграваха на опозицията за нейната слабост. Със зле прикрита ирония Станишев не веднъж е подхвърлял, че съжалява за слабостта на опонентите си. Нужно му било да има по-сериозен противник. Но дойде време за премерване на силите и не остана и помен от тази надменност.

Нещо повече, лицемерната „другарска жалейка” по една „истинска” и силна опозиция отдавана беше заменена с агресията на административния, съдебния и …рекламния натиск срещу оплакваната като полумъртва опозиция.

Има някаква логика опозиционните формации да атакуват остро по пътя към управлението, особено когато то се точи вече 8 години ( с размяна на някои места). Друг е въпросът дали тази тактика непременно носи дивиденти. Но къде е логиката толкова самоуверените лидери на „най-голямата партия”, както обичат да ни се представят те, да използват свойствените за опозицията методи в предизборната борба? .

От една страна БСП редовно се саморекламира като „толерантна”, а от друга инспирира най-напред опит да препъне онези, на които се подиграваше за слабостта, с 8 процентна бариера за участие в изборите. После се заредиха черните акции на червените манипулатори, скрити зад измислената партия „Нова зора”.

Дълго време от централата на партията се правеха, че нямат нищо общо с старите методи на очерняне, използвани в антирекламата на „Нова зора”. Но сега, след като бяха разкрити, другарите от „Позитано” 20 вече се изправят от окопа в цял ръст. На финалната отсечка на предизборното състезание разбулиха фереджето и показаха истинското си лице, размахвайки брадва.

Всеки, който е видял масово разпространявания клип на БСП, в който „брадвата на Костов” посича самолет ( непрежалимата БГА „Балкан”), би могъл да се запита: за миналото на коя съществуваща и днес партия е характерно употребата на секирата за решаването на партийните проблеми? Само че тази партия, която на запад наричат консервативна заради носталгията и съпротивата срещу модернизацията на България, ужасно обича да приписва другиму своята кръвожадност.

Както вече отбелязах, тя обича също да си върши гадостите потайно и ако може – с чужди ръце. Фактът, че сега се хвърля във фронтална атака с истинската си физиономия, показва, че е настъпил смут в червените управленски редици. Така че брадвата много им отива именно на тях. Признатото авторство на внушението, което оприличава опонента на палач със секира, е подсъзнателен подпис под познатата болшевишка закана: „власт с кръв се дава…”.

Явно сегашното поколение червени агитатори не е отишло много по-далеч в творческите си хоризонти от предишното, което обичаше да изобразява идеологическите си врагове ( като Тито, станал такъв защото разлюбил Сталин) с кървава брадва в ръце.

Блогът на Ива Инджев - http://ivo.bg/