Защо проститутките в Брюксел са от Сливен?

От месеци се питам защо проституцията в Брюксел се контролира от един-единствен град в Източна България? В Брюксел са идентифицирани 2000 проститутки от Сливен. Брюкселската полиция потвърди, че „70 на сто от 200-те проститутки около гара-север са българки и 70 на сто от тях са от Сливен.”

Защо точно Сливен, попитах в съответния полицейски участък. Знам, че Атанас Мъндев, един от най-големите сводници, е преживял осем куршума при опит за поръчково убийство и е изтърпял наказание за пране на пари. Да, сводниците също са от Сливен, каза полицаят. Имало е случаи с подозрение за принуждаване към проституция, а други жени доброволно полагат сексуалния труд. Защо Сливен, настоявах аз. „Това е било бедно село, отговори полицаят, което по този начин е станало богато.” Това не ми се стори много задоволително. И на други места има бедни села. Освен това Сливен, наричан „градът на ветровете и на циганите”, не е село. Има 100 000 жители.

Защо Сливен, попитах в българското посолство. Говорителката вдигна телефона, а гласът й трепереше. „Наистина ли искате да опишете България чрез проституцията?”, извика тя в слушалката. Без да искам бях обидил госпожата. В началото на годината българските власти се обидиха от произведението на изкуството „Ентропа” на чешкото председателство и оттогава представената чрез турска тоалетна балканска държава е покрита с черен тюл.

Смяна на позите за 50 евро

Спомних си, че познавам една от най-добрите писателки на България – Жанина Драгостинова. „Защо точно Сливен?”, попита тя от София. „Нямам представа.” Разпита в Сливен и ми каза: „Чух, че в Сливен се намират най-скъпите гинекологични клиники в България. И че най-богатите хора на Сливен на гинеколози.” След това ми разказа от какво е бил озадачен един български полицай при разследването си в Брюксел: някои проститутки са с високо образование. “В България съществуват т.нар. езикови гимназии, обяснява Жанина. Това са елитни училища. През лятната ваканция ученичките пътуват до Брюксел, за да изкарат пари като проститутки.”

Минах по улица “Аершот”, която води до гара Север. Проституките седят зад витрините. Дотук са европейките, а от улица “Ла Прери” започват тъмнокожите проституки. Скитах се тук много пъти. Повечето се усмихват мило, някои чукат от вътрешната страна на витрината предизвикателно. Малко от тях приличат на ромки. Много са млади, много са красиви, някои наистина изглеждат като ученички от елитни гимназии.

Разговарях с клиентите. Повечето от тях са млади имигранти. И не бяха чували нищо за Сливен. Помолих ги да ми разкажат какво правят. Всичко продължава 15 минути. Случва се зад завеса, а клиентът чува как колежките шепнат и стенат. Цената е 40 евро, за 50 има и смяна на позите. Френска любов с презерватив, лубрикант, проникване. Жените не позволяват да ги целуват, никъде. Когато 15-те минути минат, един будилник започва да дрънчи. За финал жената пита клиента: „Câ va, cheri?” (Хубаво ли беше, скъпи?)
Веднъж заговорих едно момиче от Сливен, младо и с тъмни къдрици. „Защо тук работят толкова много жени от Сливен?”, попитах я аз. Тя каза, че в Сливен само си почива и не е учила. Защо Сливен, попитах отново. „C’est comme câ, каза тя, просто е така.” Отговорът не ме удовлетвори. През юли ще пътувам до Сливен.

От: http://e-vestnik.bg/