Прогноза за миналото

Една от често произнасяните глупости в публичното пространство е за „предварителните прогнози”- това същото, като прогнозните прогнози, или предварителните предварителности. Защото всяка прогноза е предварителна.

Понеже към глупостите у нас поначало има много голяма толерантност (може да не сме много толерантни към различните, но към еднаквите номера, с които ни манипулират сме пословично търпими), да предложа и аз една конструкция за размисъл: за абсурдните абсурдности под формата на прогноза за миналото.

Нима това, което най-вероятно предстои с малката изборна загуба на БСП, която може да се окаже голяма тактическа победа на борците за запазване на статуквото, не е повторение на миналото ни на единствената страна от Източна Европа която тръгна да демонтира комунизма с изборна победа на Партията през 1990 г?

А разпокъсването на противниците на БСП на малки порции ( дали пък не искаше да каже точно това Доган, когато се похвали, че раздава „порциите” в държавата?), мними или не- не е ли това същият филм, който ни прожектират вече 20 години по един и същи сценарий, в които само актьорите се сменят, а продуцентите, сценаристите и режисьорите са си същите?

Звучи песимистично, но все пак е по-добре да се опитаме да си обясним заобикалящата действителност. Заобиколният път към демокрацията ни действително минава през Босфора, според откровеното твърдение на Доган, или през Москва, според не прикритото, но също толкова явно поведение на БСП. Анализът на това околовръстно шосе е задължително условие, за да се опитаме да построим нещо различно в бъдеще.

Разговорът на тази тема в една съвременна държава обаче се води само по един единствен начин: чрез медиите. За пореден път , ако някой още не е разбрал, става ясно, защо тяхното укротяване, овладяване, подкупване или съсипване се оказа приоритетна задача на властта. Тя си говори ( чрез тях) сама и ни прави да си говорим сами.

Целта на това упражнение изглежда постигната, след като има достатъчно много хора, готови отново да подкрепят с гласовете си спирачката на демокрацията ни, която по оценката на току що-публикувания доклад на Световната банка за България „ не е необратима”. Но кой ти слуша някаква си СБ, според която също така България има ней-неефективното правителство в за последните 10 години?

На такива критики, без дори да ги цитират, през медиите най-безкритично се появяват самохвалства от рода на казаното от вицепремиера Плугчиева, че напоследък не са ни спирали европейски пари. Факт! Страхотен успех!

Като я слуша Плугчиева човек направо му иде да изкове от плуговете мечове…

Успехът е относително нещо. Можеха и да ни сравнят със Северна Корея. Там се перчат срещу целия свят с ядрена програма, а пък светът им отговори с намаляване на подаянията, чрез които КНДР изхранва нещастните си роби. По данни на Световната програма на ООН без тези помощи гладът настъпва там с бързи темпове.

И тук можеше да стане така, ако др. Живков управляваше по истински комунистически начин ( нали в КНДР правят точно това – прилагат комунизма в чистия му вид).Но той така я караше, че в последната година от царуването си нарече с основание социализма „едно недоносче”. Благодарни сме и на това.

А впрочем, някой помни ли това, или надделяха доносите за успехите на недоносчето, което се изроди в добре облечен ( не и когато си ходи на село, там акъла му стига да агитира без костюмите „Версаче”) оперативно интересен властелин на обръчите, Инструмент за раздаване на порциите на послушните в държавата?

Има напоследък белези, че направо процъфтяваме. Иначе щеше ли да ни посети вторият по богатство в арабския свят, принц Ал Уалид ибн Талал? Той дойде, получи „Мадарски конник” от ( троянския кон) Г.Първанов, спомена за намерение да ни построи луксозен хотел и си замина с луксозния си самолет за луксозния си свят, обслужван от три български стюардеси. Усещането е като за живот в приказка – например „Принцът и просяка”.

Такава е горе – долу картинката тук. По-скоро долу, отколкото горе. По-близо до Европа, отколкото до Северна Корея, но по-далеч от стандартите дори и на повечето държавата извън ЕС ( пак по оценка на доклада на СБ). Което си е прогноза, прогноза за миналото в навечерието на изборите, които би трябвало да променят бъдещето ни.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/