Станишев разсъждава

Разсъждава върху оставката си, разбира се. Положително е, че още може да мисли след тежкия политически шамар, който отнесе на 5 юли. Необяснимо е, че още не я е подал.

За сравнение – неговият колега Жан Виденов, който взе 200 хиляди гласа повече от него след катастрофалното си управление, го беше направил още преди изборите. Станишев не го е сторил и след като изгуби с повече от два пъти гласове от основния си съперник – и след като смали столетницата до 40 мандата – най-големия минимум от отменянето на член Първи насам.

Вместо това Станишев разсъждава. Методично и систематично. Ето как: "Що се отнася до политическата отговорност, аз естествено, както и всеки в БСП, съм разсъждавал и разсъждавам на тази тема. Не бих искал обаче поемането на политическата отговорност да се възприеме като бягство от кораба в труден момент. Този, който иска моята оставка може да я поиска на Национален съвет".

Разбира се, няма да бяга от потъващия кораб. Ще стои там докрай като един капитан на мостика – чак додето Първанов като един политически архитект се договори с партийните му другари кой от двамата Руменовци ще го смени – дали Р. Овч. или Запалката. Щото с друг потенциал БСП май не разполага.

Проблемът не е в смяната на лидера, разбира се. Проблемът е в това какво ще прави БСП след това. Как ще преживява в опозиция – след като крепката й и ненарушима дружба с ДПС вече не е тъй крепка и ненарушима. Как другарите ще преживеят факта, че са били изпързаляни от стратегическия си коалиционен партньор, който се изхитри хем да ги торпилира политически с драстичните си изхвърляния, хем да отбележи нов електорален рекорд – за тяхна сметка.

Другарят Станишев очевидно не може да преглътне това. И от разбитата цялост на съюза с Доган го боли повече, отколкото от собственото му неясно политическо бъдеще.

Така става прочее, когато ченгетата вземат, че се еманципират – или когато момчетата, пратени да въртят партийни пари, забравят кой ги е пратил и кой им е дал първоначалния капитал. Така го болеше Луканов от претенцията на Илия Павлов да кара влака.

Така го боли и Станишев: "Създаде се много силна нагласа срещу един от нашите коалиционни партньори - ДПС, и не малко хора бяха мотивирани за гласуването и от тази нагласа. Това определено значително помогна на ГЕРБ като основна алтернатива. И трябва, разбира се, и ДПС да отговори на въпроса защо се е създала такава нагласа сред толкова много българи. А БСП да отговори на въпроса защо тази тежест се прехвърля по един или друг начин върху нас".

Нищо няма да отговори ДПС, другарю Станишев. Няма да отговаря въобще. А и Вие няма да си отговорите. Защото да си отговорите, значи да признаете как през целия си мандат сте гледали безпристрастно как политическите менади въртят около ханша си обръчи от фирми под звуците на общия ви с Доган политически кючек.

И затова е по-добре да мислите не кой Ви е виновен, а какво ще правите оттук нататък – дали ще се преквалифицирате като домоуправител примерно. Или може би ще се пробвате като ватман.

А преди това е добре да се замислите за съдбата на партията си – като един отговорен полит-вожд. Поразяващата уста Ви даде вече една хипотеза за нейното бъдеще – с думите: „Както е тръгнало, БСП ще има провал и на местните избори и на следващите парламентарни избори ще се борим за минаване на процентната бариера.”

Тръгнало е, наистина, точно така е тръгнало. Затова си помислете дали не е по-добре да последвате почина на своя по-възрастен и по-мъдър политически партньор, дето играеше петицата в любимата Ви игричка на три-пет-осем. Той не му мисли много, нито пък този път мълча велемудро, ами с една кратка пресконференция лиши партията си от смисъл и основания за съществуване. Та си помислете дали не трябва и Вие така.