Президентът иска да бабува и на този кабинет

Иска и нещо повече – да го скрои по тертипа на предишния. Сиреч: нова тройна коалиция. Това беше тезата му ден преди изборите – същата е и броени дни след тях. Само дето политическите субекти са радикално променени.

Преди изборите апелираше за тройна коалиция на първите три партии – или с други думи – за сдружаване на ГЕРБ, БСП и ДПС. След изборите се видя, че тая няма да стане – и „социалният” президент каза сбогом на лявото, но не и на мераците си да бъде „архитектът” и на новото дясно правителство.

Коалиционната формула, за която се застъпва сега, звучи най-малкото странно – но точно така звучеше и предишната тройна коалиция. Да натикаш в един кош комунисти, монархисти и етнически монополисти си е постижение – както и да го погледнем. При това формулата се оказа работеща. В дружен марш с етническите си присъдружници и царя за кадем другарите позагладиха косъма, натъпкаха партийните каси, че и личните си такива, съсипаха реномето на България като член на ЕС, но затова пък прочуха родината си като троянски кон на Русия. Путин беше доволен, а Първанов се самообяви за негов роден пророк и прокара добре утъпкана пътека до портите на Кремъл – като би всички рекорди по коренопреклонни държавни посещения при руския сатрап.

Сега Путин не е доволен. Ама никак. Защото с катастрофалната загуба на Първановите тройноваци отива на кино не само троянския му кон, но и нещо къде-къде по-важно: енергийните му проекти. Това се казва в прав текст от самите руски медии. Например електронното списание „Рабкор” отбелязва, че загубата на българските социалисти е осезаема загуба и за Москва:"като се има предвид, че досегашното българско правителство имаше съвсем не лоши отношения с Русия, това ще бъде осезаема плесница за Москва”.

И посочва много ясно защо – защото редицата от „стратегически проекти”, наченати благодарение на крепката дружба между Путин и Първанов – АЕЦ „Белене”, Бургас-Александропулис и най-вече газопровода „Южен поток”, чрез договарянето на който България прецака стратегически важния за Европа проект „Набуко”, могат да „увиснат”: "По всичко личи, че сега като минимум тези проекти "ще увиснат". Защото техни непримирими критици има и в ГЕРБ, и в "Синята коалиция". Възможно е и европейските структури да са подготвяли именно такъв изход от изборите, когато преди година отказаха на правителството на Станишев помощ в рамките на инфраструктурните програми на ЕС".

Няма как руският самодържец да е доволен при това положение. И има поне още една причина да бъде недоволен: България беше единствената бивша източна страна, чрез която путинизацията като политическа философия можеше да провирее на европейска почва. Другаде бе невъзможно поради паметта от разни въстания, Пражки пролети, Солидарности и други такива – и поради липсата на родоотстъпници, готови да превърнат страната си в шестнадесета Съветска република. Сега и този процеп пропадна: не помогнаха нито Йосиф Кобзон, нито любимата на Путин група „Любе”, щедро отпуснати от братушките в полза на предизборната соц-пропаганда.

Путин не е доволен – поради което Първанов е разтревожен. Нещо твърде типично – българските ченгета имат свойството да се тревожат обилно и основателно, когато някой в Москва не е доволен от тях. Трябва прочее спешно да се измисли някоя президентска „стратегма”,  която да замаже впечатлението от изборната катастрофа на българските комунисти.

И Първанов я изважда от ръкава: той, видите ли, като загрижен за целостта на нацията и съдбата на родината ни човек, би искал, ако е възможно, да побабува и на това правителство. И свиква медиите – и чрез тях съветва бат` Бойко: що не вземем пак да спретнем една нова тройна коалицийка? Дясна, няма спор. От ГЕРБ, Синята коалиция и... Яне Янев.

Съзнавайки доколко мразено е самото понятие „тройна коалиция”, той бърза да уточни: никакви пазарлъци с министри, никакви 3-5-8. Бат` Бойко сам ще си нагласи кабинета, а другите само ще притласят. По-важно е нещо друго: приемственост да има. Черно но бяло: "в една традиционно демократична държава промяната е съпроводена с необходимата приемственост преди всичко като политика".

Това вече е наистина много интересно. Приемственост  - в какво? В краденето на еврофондове? В полицейщината и съдебната разпасаност? В коленопреклонните поклони пред Кремъл? В прилапването на бюджетни излишъци и създаването на про-правителствени медийни монополи? В случая обаче родното Гоце не може да си позволи по стар президентски обичай да дърдори, без да каже нищо.

Налага се да изрече къде го стяга чепика – най-малкото за да демонстрира съответната преданост към недоволния Путин. И го казва: новото управление трябвало да покаже „приемственост по отношение на големите енергийни проекти, които бяха договорени с Русия под егидата на самия президент”.

И добавя: "Много повече гаранции за природен газ има по отношение на "Южен поток" и много повече работа ще има да свършим за "Набуко”. Сиреч по-добре с Москва, отколкото с Европа. Това очевидно е основният аспект на „приемствеността”, за която апелира президентът.

Другият е да няма политически чистки. Защото било „отминало времето, когато всяко следващо правителство зачерква направено от предишното и започва начисто". Иначе казано: не пипайте нашите хора. Или: около държавна трапеза ще има място и за нас, и за вас.

Всичко това звучи глуповато и наивно. Но не е толкова безобидно, колкото на пръв поглед изглежда. Всъщност президентът няма кой знае какво за изваждане на сергията, от която зависи политическото му бъдеще: енергийната му партия пропадна – въпреки обиграното ВИП-брадърово лице на Кошлуков и многото пари на Ковачки, пръснати за купуване на гласове. Един Яне им е останал само на комунягите – и той би могъл да бъде пробутан вдясно – със съответните му консервативни протекции. Да седи там, в кабинета, примерно като земеделски министър, да хвърля димки и резили, да гарантира оцеляването на ДАНС и да служи като ухо на същата.

Проблемът в случая е един единствен: има ли какво да предложи президента в замяна на правото да бабува – формално или не – на дясното правителство? Колкото и странно да е – има. През 2010-та приключва втория му мандат и президентския стол остава вакантен. Пръванов прекрасно знае колко бързо изхабява властта в условията на криза; знае, че тази власт е като горещ картоф в ръцете на Бойко Борисов.

И е напълно възможно да си представя сделка, при която той да го отърве от ставащите все по-тежки отговорности, като му предложи да пресече площада от Министерския съвет към Президентството. Тъй де: ти ще седнеш на моето място, пък за твоето ще намерим някое наше, удобно и за двамата момче. Или: след година, като си начешеш крастата, можем да се разберем и без избори: президентът Ваш, правителството общо и неидентифицирано, наше с голямо „Н”. От времето на Желю Желев се знае, че при една новопоявила се десница тази схема върви.