Правителство на малцинството – плюсове и минуси

Поне засега тази формула изглежда най-вероятната: първата среща между ГЕРБ и Синята коалиция приключи вчера без оферта за коалиционно сътрудничество и при пълното мълчание на двете страни. Според източници от ГЕРБ, цитирани от в. „Дневник” обаче, идеята на Бойко Борисов е не да търси коалиционна формула, а да състави самостоятелно правителство, като договори неформална подкрепа от страна на партиите извън БСП и ДПС. Както Синята коалиция, така и Атака и РЗС  вече обявиха, че ще го подкрепят при известни условия – но свързани с провежданата от него политика, а не с министерски кресла.

На практика това означава ГЕРБ да управлява с правителство на малцинството. Подобно управление крие безспорни рискове, тъй като всяко негово решение може да бъде бламирано – и при провеждане на непопулярни мерки е възможно да се стигне до ситуация, в която довчерашните подкрепящи да се обединят срещу него. В същото време обаче – при настоящата ситуация в парламента – тази формула дава възможности за по-широка парламентарна подкрепа. Ако Бойко Борисов сключи коалиционен договор със Синята коалиция, това най-вероятно би довело до оттегляне на подкрепата на Атака и РЗС – и той би разчитал само на мнозинството от депутатите на двете партии.

Иначе казано – тази формула би го направила зависим от „традиционната десница” – а именно от такава зависимост той иска да избяга – и това е вероятно най-същностната причина да поеме риска да оглави правителство на малцинството. При такъв вариант първо би бил по-независим и второ – поне на първо време – би разчитал на подкрепата и на Атака, и на РЗС – чиито искания за „антикорупционна политика” съвпадат със заявените от него намерения. Това означава 31 гласа в повече, което хич не е без значение за едно правителство, което се готви да управлява в условията на криза.

Има и още един – при това важен от политическа гледна точка аргумент в полза на самостоятелно правителство. Това е може би по-рисковото, но пък и по-открито от морална гледна точка решение. При такова правителство е ясно кой носи политическата отговорност за провежданата от него политика – и управляващите не могат да се оправдават – както правеха непрекъснато в досегашната тройна коалиция – че са правили компромиси, за да поддържат коалиционния баланс.

На пръв поглед такова решение би означавало, че Бойко Борисов незаслужено и обидно пренебрегва партньорите си от ЕНП. В действителност обаче е точно обратното – тази формула устройва Синята коалиция – и напълно съвпада със заявената вече от лидерите й подкрепа без искания за постове, но с условия за провежданата от правителството политика. Чрез нея се осигурява дясната формула на управлението, но същевременно се спазва здравословна дистанция от управляващата партия, която – дори и само поради факта, че е типична лидерска партия с недоизяснена докрай политическа физиономия, е твърде различна от традиционната десница.

Ако предимствата на едно правителство на малцинството са ясни, минусите са по-скоро хипотетични. Първо – такова правителство има възможността да лавира между твърде различни по стил характер и автентичност политически субекти, които го подкрепят „при определени условия”. Ако бъде достатъчно ловко, то би могло да си осигурява стабилност, като търгува с подкрепящите го партии и ги противопоставя една на друга. Иначе казано – ако Бойко Борисов реши да провежда наистина дясна политика, той може да разчита на подкрепата на Ссинята коалиция – и тя ще му бъде достатъчна. Но ако реши да прави националистически изцепки – може да разчита на Атака – и тази подкрепа също ще му бъде достатъчна. Ако пък реши да реже глави с бензинова резачка и да прави полицейска държава, може да разчита на Яне Янев – и отново всичко ще му е наред. Може да лавира, да прави политически слалом в зависимост от условията и необходимостта от популистки жестове. А може и просто да напазарува няколко депутати от други парламентарни групи – и да прави каквото си иска.

Само че тук има и една малка подробност, която не трябва да се забравя. Може и него да го напазаруват. Рехава идеологически и с неясни критерии за подбор, неговата парламентарна група ще бъде подложена твърде скоро на всякакъв род изкушения – както политически, така и икономически.

В новата българска история има само един пример на правителство на малцинството – това на Филип Димитров. То бе провалено не само благодарение на заговора на ДПС с президента, комунистите и Бригадир Аспарухов. Основната причина за неговото падане от власт се дължеше на факта, че Мултигруп и присъдружните й олигарси напазаруваха 21 от сините депутати – за да положат чрез тях основите на мафиотския проект за разграбване на България – правителството на Беров. Това правителство бе  крепено от ужким „динамичното”, но всъщност много реално мнозинство, с мандатоносител Доган и подкрепа от червените гласове – и работещо за мафията, като отговорността за това работене бе приписана тъкмо на тези, които поискаха цял куп вотове на недоверие срещу него – сиреч на СДС.

И това е примерът, който не трябва да бъде забравян. Бойко Борисов може да си позволи правителство на мнозинството – но само ако бъде сигурен във вътрешната спойка на парламентарната си група – и в моралната устойчивост на всеки свой депутат.