Ко(н)чината на властта поощри свободното говорене

Какво ли не ражда ко(н)чината на една отиваща си власт, преяла с „порциите”, които й раздаваше грабливия Сокол!

Изблиците от самопризнания и упреци в политическото пространство през този дни показват още веднъж, защо най - голямата заплаха за всяка тирания, открита или рафинирана, е свободата на словото. Но при две условия: че се упражнява навреме и на място.

Ето че идва моментът на освобождаването от задръжките на мнозина, които дълго са криели от нас какво наистина си мислят за собствената управляваща партия, за нейното ръководство и за непоносимите й коалиционни партньори. Излиза, че гражданите от една страна разпрегнаха руската тройка, която теглеше българската троянска каруца от толкова години, но пък и същевременно освободиха от лоялността им видни пътници, изпаднали от луксозната талига.

Към твърде словоохотливия и преди, но в обратната посока Антон Кутев, който вече кълне ДПС и се мръщи се на Г.Първанов, се присъединява сега и Младен Червеняков. Бившия министър от времето на Жан Виденов, спряган за шеф на МВР и в кабинета на Станишев ( но така и не го огря) отприщи дълбоко законспирираната си критика към ръководството и лично към низвергнатия от избирателите партиен бос.

Преди него друг фактор в партията и също министър от периода на Виденов, несменяемият лидер на софийските социалисти Румен Овчаров, доразви мърморенето си срещу Доган с открити упреци за вината му БСП толкова жестоко да се сгромоляса.

В престрелката с отговор на тези обвинения се обади ръководният деец на ДПС Камен Костадинов. Според него БСП сами са си виновни. Предстои да видим как в монолитния блок на Движението за (търгуване с) права ( за строеж, за държавни поръчки, за заменки) и свободи ще отекне новата и крайно необичайна за депесарите мода да се изговарят публични тайни.

Макар и напуснал преди две години НДСВ бившият царски депутат Атанас Щерев чак сега направи публичен анализ на причините за катастрофата на формацията и лично на нейния лидер. А прокуратурата дори го изпревари, арестувайки заместник министър от квотата на НДСВ буквално часове след изпадането на царистите от бъдещия парламент.

Няма нужда да се изброяват още примери. Те очевидно ще се множат – „такова е времето”, както казваше др. министър на отбраната Добри Джуров за едно друго време, от което трябваше поне малко да се разграничи, след като допринесе за съветския преврат срещу шефа си Тодор Живков. Важна е тенденцията. А тя е такава: свободата на словото най-после изгря и на червената улица.

Трябваше да останат на улицата, за да се научат да казват истината.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/