Как "роднина-милиционер" се превръща в "комунист-месия"

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

Има разни формули, чрез които обществата внасят известен ред сред самите себе си, когато става дума за участие във важни обществени събития.

Например в България през 60-те и 70-те години такава формула беше подреждането “пионерче-пионерка”. Тя беше валидна не само за прогимназиалното ниво на живот, а навсякъде. Някои се опитаха да диференцират работата по възрастов признак с идеята за “комсомолец-комсомолка”, но удариха на камък.

Дори сред студентските бригади “пионерче-пионерка” си остана класика по отношение на това кой с кого ще спи след тежкия работен ден. Тази формула ентусиазирано се подкрепяше например и по време на тогавашните обилни производствени банкети, където човек имаше шанс не само да хапне и пийне за сметка на завода, но и да чукне изцяло за своя сметка нещо чуждо, по случайност предвидливо подредено отляво или отдясно му на масата.

По-късно, през 80-те години, се появи филмът “Опасен чар” и “пионерче-пионерка” бързо и единодушно се замени с прочутата форма на подреждане “роднина-милиционер”. Нейната многопластовост и дълбок смисъл веднага грабнаха сърцата на всички.

Щом видеха в комунистическия официоз ”Работническо дело” снимка на членовете на Политбюро, хората тутакси започваха да си подвикват един на друг през стругове и през бюра – роднина-милиционер, роднина-милиционер. И тъй като не сочеха пряко с пръст снимката, ченгетата нямаше какво да кажат, защото това си беше просто реплика от филм, разменяна за взаимно веселие.

С напредването на българския преход, както бе потвърдено и на последните избори, става ясно, че в чисто политически план май имаме нова формула. Тя важи при избирането на правителства и може да се синтезира като “комунист – месия, комунист – месия”. Формулата има разни нюанси, включително възможността понякога двете роли да съвпадат, но може ясно да се проследи през годините.

Първото правителство на Луканов започна като комунистическо и завърши като месианско с лозунга “45 процента стигат”. Второто започна като месианско, след като този лозунг беше реализиран на изборите, но завърши като чисто комунистическо, с катастрофа.

Прескачаме служебното правителство на Димитър Попов и стигаме до кабинета на Филип Димитров. Макар Филип, поне отначало,  да не се държеше като месия, то немалка част от хората при гласуването през 91-ва го припознаха за такъв, а едва впоследствие и той самият доби лек месиански уклон в поведението си.

Последва правителството на Любен Беров, което си беше чисто комунистическо, поприкрито леко с нещо като смокиново листо. Тази работа завърши много зле, но даде глътка въздух на комунистите, които чрез Жан Виденов пак поеха открито властта. Жан Виденов много искаше да бъде и постоянно се опитваше да играе ролята на месия, макар всички да си знаеха, че е просто твърдоглав и некадърен комсомолец, превърнал се в отявлен комунист. Неговият кабинет, също както лукановият, приключи с катастрофа.

След катастрофата хората пак потърсиха месия и до голяма степен пак сами си го произведоха. Защото Костов всъщност изначално няма нищо общо с онази харизматичност, която е свойствена на месиите. Затова и сравнително бързо и лесно бе демонизиран от комунистическата апропаганда, чрез манипулации с истината и наивитета.

Костов бе заменен от месия в класическата му форма. Месианският образ на бившият цар Симеон бе разработван целенасочено с години, за да бъде използван в подходящия момент. И подходящият момент дойде през 2001-ва година, когато с фразата как ще оправи хората и страната за 800 дни той спечели жълтата фланелка, зад която да скрие изключително порасналия си от лъжи червен нос.

През 2005-та, когато безумията на предишните откровено комунистически управления вече бяха откровено забравени от целокупния електорат, начело на властта се пръкна Сергей Станишев, за да се накичат комунистите с нещо, за което не просто нямат заслуга, а срещу което работиха усилено през всичките години на прехода – членството на страната в ЕС.

Всички виждат как завърши и тяхното управление – с катастрофа, която тепърва вероятно ще усетим здраво на гърба си, но облечена отново с откровени лъжи за едва ли не най-успешното правителство досега. Е, хората в България може да забравят бързо миналото, но не са толкова слепи за настоящето. Те почувстваха катастрофата.

Само че и този път вместо да реагират умно, реагираха привично – и първично – като се поведоха по новия месия, чиито образ на спасител беше изграждан с години, за да послужи в подходящ момент. Опитвам се да си представя как ще завърши управлението на Бойко Борисов и най-логичното, което ми идва на ум, е, че след месията обикновено на власт идва някакъв вид комунист.

Бедни, бедни Македонски.....`Що ли всички не умряхме при Гредитин?

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/