Брюкселският жест

Нов сигнал за това как Европа разчита изборния провал на българските комунисти и шансовете за политическа нормализация е решението на Брюксел да размрази част от спрените заради золупотреби и мошеничества пари по програмата САПАРД. Новината за това „размразяване” бе оповестена от Бойко Борисов, който не пропусна да я коментира като резултат от неговата изборна победа с думите:  "Брюксел видя, че българите не желаят да бъдат най-бедните и корумпираните в Европа".

И – разбира се – веднага си намери опонент. В лицето на Меглена Плугчиева, все още – до края на седмицата – вицепремиер по еврофондовете. "Очакваната позиция на ЕК по отношение на блокираните средства по програма САПАРД не бива да се обвързва по никакъв начин с политическите промени и изборните резултати в България"- каза тя - "ЕК основава решението си единствено и само на база изпълнени ангажименти, отстранени слабости и действащи европейски системи за управление и контрол".

Безкрайно интересно е наистина защо решението за размразяване на европейските пари идва дни след изборите в България, а също и кои са тези изпълнени ангажименти и отстранени слабости. Парите по САПАРД бяха замразени след разкритията на европейската служба за борба с измамите ОЛАФ за злоупотреби със 7.5 милиона евро чрез документна измама и внос на стара преработвателна техника, представяна за нова, от квалифицираната като „международна организирана престъпна група” на Марио Николов и Людмил Стойков.

От тогава досега Брюксел е искал и иска само едно: виновните за злоупотребите с парите на европейските данъкоплатци да бъдат наказани. Техните помагачи в Германия отдавна бяха съдени и получиха ефективни присъди; в България обаче процесът забоксува по повече от очевидни причини: защото Марио Николов е сред основните спонсори на БСП, а Людмил Стойков е спонсор на президента Първанов.

Всъщност еврочиновниците бяха потресени и по друга причина – от факта, че самите агенции, отговарящи за разпределението на европейските пари, не само че не упражняват контрол и не подават сигнали за нарушения на правилата при одобрените проекти, но и направо прикриват такива. Именно това доведе до налагането на безрпрецедентни наказателни мерки срещу страната ни, до блокирането на около един милиард евро от присъединителните фондове и до отнемане на акредитивите на две от разпределящите тези пари агенции – едната от които беше именно агенция САПАРД.

Само непознаването на българската история на прехода не позвали на еврочиновниците да изпаднат в още по-тежък потрес – и да се запитат що за премиер е този, който поставя начело на фонд Земеделие фигура като Димитър Тадаръков например – и дали случайно не е запознат с неговите приватизационни подвизи, при които чрез манипулации и заобикаляне на законите приватизира „Булгарлизинг” – едно предприятие, от което зависеше половината индустрия на България, или примерно с близките му връзки с фигури като Лора Виденлиева и Иво Карамански.

Именно затова решението за отблокиране на част от средствата по САПАРД е знак. Знак, който казва на българите – ние не сме против вас и вашата страна – а само против вашето мафиотско правителство. Знак на доверие, даден в аванс – защото България досега не е направила нищо, за да го заслужи. Тъкмо обратното – ОЛАФ установи и изрази достатъчно ясно, че нещата съвсем не се свеждат само до групата Николов – Стойков, че всъщност всички проверени от тях проекти са се казали компрометирани. Но в Брюксел очевидно долавят необходимостта от подобен жест – за да изразят както отношението си към бившото правителство, така и очакванията си към новото такова.

Има очевидна връзка между това решение и намерението на Бойко Борисов за пълна ревизия на делата в Министерството на земеделието, което всъщност беше един от икономическите лостове на Доган – и най-големия корупционен батак в държавата ни. И това намерение трябва да бъде осъществено – никакви оправдания с мудността на българското правосъдие няма да помогнат, ако възмездието за известните на всички далавери се забатачи по досегашния тертип.

Може би е редно новото мнозинство до направи и нещо повече – примерно да осъществи ревизия на съдебното законодателство и да превърне прокуратурата в подчинена на изпълнителната власт институция, за да принуди българските магистрати да изпълняват реално своите функции. И е добре да се знае, че жестът на Брюксел е символичен – ще бъдат размразени примерно стотина милиона евро, но не и останалите. Този жест е израз на доверие, но ако не накажем виновните за корупцията, свързана с еврофондовете, ще гледаме блокираните милиарди през крив макарон.