Избори 2009: губещо е правото на избор

Не говорим за целия арсенал от номера, с които изборът трябваше да бъде предрешен: като се започне от насрочването на изборите посред летните отпуски, за да участват само твърдите електорати, мине се през мащабното купуване на гласове и държавното саботиране на гласуването на българите в чужбина, та се стигне до законодателните и съдебните препятствия пред автентичната опозиция и създаването на менте такава. Не за тактическата атака - срещу честността на този избор, а за стратегическата – срещу самото право да избираш и да бъдеш избиран, е думата.

На тези избори с неравномерните мажоритарни избирателни райони беше грубо погазено равното избирателно право. Например при мажоритарния избор гласът на избирател от 23-и избирателен район в София тежи точно три пъти по-малко от гласа на избирател от 7-и избирателен район в Габрово. Българските граждани в чужбина пък съвсем бяха лишени от правото да избират мажоритарни кандидати. За капак изборът на мажоритарния кандидат става с относително мнозинство, например с 20% от гласовете – за да не би опозиционните партии да се обединят около един кандидат на балотажа. Това погазване на конституцията мина с благословията на половината членове на Конституционния съд – тъкмо назначените от президента Първанов, който прокара идеята за мажоритарни избори.

Един опит да бъдат елиминирани млади партии, които не са обвързани с политическото статукво, беше направен за съжаление по инициатива на СДС. Парламентът повиши паричната вноска за участие в изборите и без малко да успее да отстрани от участие една млада партия, която не се е продала на олигархията – Зелените (те все пак събраха парите като изтеглиха заеми и получиха дарения от гражданите). Пречките пред такива автентични и затова неплатежоспособни партии са и от друг характер – за тях избирателят трудно ще научи и ще ги предпочете, защото в предизборния период медиите търгуват появата на партиите в информациите си, та дори и в новините.

Адвокатските тарикатлъци на братя Галеви бяха използвани за сериозна атака срещу правото да се кандидатираш, когато срещу теб се води следствие. Едно право – гаранция срещу съдебната разправа с политически опоненти, с което дори комунистите трябваше да се съобразят през 1946 и да извадят от следствения затвор опозиционери като Трифон Кунев. Парадоксът е, че негодността на съдебната система да осъди дупнишките бизнесмени даде повод за атака срещу правото да бъдеш избиран, вместо да демонстрира нейната зависимост и следователно – опасността да бъде злоупотребена в политическата надпревара.

За пореден път плашилото “автобуси от Турция” обработи общественото мнение, за да приеме идеята за ограничаване на избирателното право. Прието веднъж за избирателите на ДПС, утре то ще бъде приложено за избирателите на всяка друга партия. И, разбира се, не се намери политик, който да защити правото на избор на всеки български гражданин, независимо от етническата и партийната му принадлежност. Напротив, българските политици се впуснаха в популистка надпревара с блокиране на границата, предложения за премахване на двойното гражданство и декларации срещу Анкара.

Големият изборен туризъм – смайващ с броя на автобусите и с използването му от почти всички партии, обаче се състоя в България. Малък “пропуск” в избирателния закон позволи за мажоритарните кандидати също да се гласува не в своя избирателен район. Така групи избиратели бяха изпратени от партийните тактици в други райони, за да осигурят избора на даден кандидат. Автобусите “от България за България” превозваха етнически българи, водени не от идейни пристрастия, а от корпоративната си, клиентелистка или поместна зависимост.

Зависимостта от работодателя като решаващ фактор в тези “избори” лесно се предвиждаше още от зимата на 2009. Тогава на улицата се появиха две нови явления: гражданските протести срещу порочното политическо статукво с по 3 000 протестиращи и като техен антипод – шествията на 10 000 работници на енергийния бос Ковачки за отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй. Не че тази зависимост е нещо ново – БСП и ДПС открай време разчитат на нея в малките градове и села. Просто сега се появи партия изцяло конструирана върху нея.

Нещо по-страшно от байганьовската традиция на сопаджиите и духането на свещите прозира зад тези избори – използването на тоталитарния манталитет, страховете или зависимостите за отказ от основното политическо право на избор.