Добрите новини валят или защо ще се оплача на Бойко Борисов

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.

През последната седмица добрите новини последваха примера на Бойко Борисов и тазгодишното дъждовно лято и заваляха всекидневно.

Започна се с добрата новина, че вече си нямаме бивш цар, бивш премиер и бивш целуващ се с комунисти демократ на име Симеон, начело на псевдополитическа партия от рядкожълтия спектър. След като лично Бащицата на царедворците /да не се бърка с Повелителят на мухите, но и да се бърка, лошо няма/ подаде оставка, политолозите от цял свят радостно възкликнаха в един глас, защото най-сетне се доказа, че в политиката такова животно нема и не може да има. Поне не като нормална политическа реалност и като реална политическа перспектива.

Докато в характерния си езиковедски новостил обявяваше липсата на таковата животно, Симеон се опита да внуши на публиката две неща – че това е достойна стъпка и че, пак достойно, завинаги ще си остане в България да ни ощастливява. Той даже малко се ядоса на журналистите, че нещо сякаш не му вярват. Ама те пък, горките, как да му повярват, след като през последните осем години са виждали с очите си, че винаги когато лъже, Гуруто на честната дума неизменно намята плаща на честта и достойнството. А онези от тях, които вярват не само на очите, но и на разума си, знаят, че той всъщност постоянно така си ходи – наметнат с плаща…..

Първоначално тази добра новина по най-недостоен начин не беше последвана от другата – за достойни оставки и на царските пажове, но по-късно беше последвана. Ден-два клоунадата се ошумуляваше като мишка в трици, затънала в триците на навика да мисли спокойно и по един положителен начин за проблемите. Шутовете се разбягаха от кораба НДСВ едва когато се сетиха, че при липсата на морален авторитет, който да ги пази, ще бъдат изритани с шутове не само от кораба, но и от морето изобщо. Сгрешиха и в двете презумпции, защото авторитетът, който бдеше над тях досега, не беше морален, и защото никой от никъде нямаше да ги изрита – просто два дни след изборите в НДСВ вече не остана никой друг, освен тях.

Факт е обаче, че по този начин свитата практически разреши един стар спор в теорията на прагматизма – може ли на базата на две абсолютно грешни предположения да се вземе поне едно правилно житейско решение. Трябва да се признае също, че като измислиха оксиморона за изритването на шутовете с шутове, те почти съсипаха и старата библейска максима, че Сатана не може да се раздели срещу себе си.

Междувременно обаче пороят от добри новини се изля и през облака, наречен Новото време. Момчетата и момичетата там бяха известни също като “таралежи” – кой знае защо, след като пък за таралежа не е известно някога да е бил паразитно животно. Така или иначе, оставка подаде цялото ръководство и за съжаление занапред българите няма да имат щастието да се радват на ума-бръснач на Юлиана Дончева, пленяващата красотата на Миро Севлиевски и изтънчената /или тънката/ политическа принципност на Емо Кошлуков. Е, може би все пак ще имат щастието – ако паразитът бързо намери нов приемен организъм, когото да цица.

Жълто-кафявата купчина от добри новини получи обаче своеобразен червен връх в петък, когато стана ясно, че другарят Станишев и компания от Политбюро-то на любимата партия няма да подават оставка, а ще управляват умовете и сърцата на настоящите /от руски – истински/ комунисти в България поне до края на септември. Тогава вече Негово Величество Поредният Конгрес трябва да реши въпроса дали да им се искат оставки заради перфектното управление през последните четири години или да не им се искат оставки заради перфектното управление през последните четири години.

Смятам това за добра новина, защото, за разлика от мнозина други в тази държава, искрено харесвам другаря Сергей /да не се бърка с другаря Сергей от “На всеки километър”, ама и да се бърка, лошо няма/ и искам той да продължи да свири първа цигулка в пиянската комкомпания, докато тя се разпадне на повръщащи под масата отделни единици. Отсрочката е радостна. Оттук до края на септември има много време, което значи и много вътрешнопартийни шансове другарят Станишев да си изработи оставането, не оставката. Я камилата, я Камиларов, какъвто каламбур имаше преди време с името на един наистина прочут български цигулар, мир на праха му.

А ако някой продължава да упорства и иска да научи точно защо пък съм чак толкова влюбен в тоя другар Станишев, веднага ще му отговоря. То е заради изобретената от него напоследък формула за перфектното управление, съсипано от лошата комуникация с народа. С две думи – твърде зает да произвежда манната, на другарят Станишев не му стигнаха времето и силите да обясни на пчелата, че живее насред купчина прашец, нещо, което тя пък не разбра от самосебе си.

И аз например, потънал в грижите на битието, отдавна вече не мога да разбера дали като правя секс се чувствам по-добре или по-зле, но сега вече намерих подходящ консултант, който да ме светне. Възражението, че ако не е успял да обясни на народа красотите на управлението си, другарят Станишев едва ли ще може да обясни на мен красотите на секса, не е валидно, защото е ясно, че той осъзнава неуспеха си, искрено се разкайва и ще вземе мерки вече да обяснява правилно всеки път, когато обяснява нещо. Пък и занапред ще има време и сили за това, докато партията му се наслаждава на опозиционното безвремие.

А ако другарят Станишев въпреки всичко продължи да не обяснява съвсем добре, ще отида да се оплача на Бойко Борисов. Или на летните дъждове напоследък.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/