Паричните потайности на “Стара планина”

Когато смяната на властта стимулира публичните признания на добре информирани, но мълчали досега фактори в държавата, това е доказателство със задна дата, че не е било много здравословно да приказват открито „ за някои неща” при старата власт. В този смисъл, предстоят интересни разкрития.

Достатъчно показателно в това отношение е проговарянето на бившият шеф на Шести отдел на ДС Димитър Иванов пред в. „Уикенд”. Не че тепърва проговаря – той от години е чест гост на медиите, да не говорим , че и сам е медиен шеф. Само че този път той казва нещо срещу самия президент Г.Първанов.

Макар и да не го назовава поименно, Д. Иванов нарича Първанов „безотговорен”. Поводът е решението му да награди с орден „Стара планина” Христо Вълчев, „един пандизчия” с писателски псевдоним Петър Христозов. Бившият шеф на най-секретния ( от вътрешните) отдели на ДС твърди, че е правил проучвания, според които Вълчев не само не е бил генерал от съветското военно разузнаване, за какъвто гордо се представя, но дори и на българските служби не е бил кадър. Че и чужд език не знаел този човек „без биография”, който обича да говори за себе си като за възпитаник на йезуитски колеж на Запад.

Като човек без достъп до архиви и други подобни източници не съм могъл да знам, кое е истина , и кое не от автобиографичните разкази на Величков. Държавата не само не го опроверга, но и го награди през есента на 2006 г. с ръцете на самия главнокомандващ.. Така че приех за вярно самохвалството на Величков- Христозов, че е бил генерал от съветското военно разузнаване, което Виктор Суворов описва в книгите си като по- жестоко и мракобесно от КГБ, доколкото това е възможно..

Когато се появи информация, че Г.Първанов ще да награждава въпросния Величков, призовах държавния глава да не прави това. Не за друго, а защото Величков ( чието име в подготвяния от Г.Първанов указ беше подменено с писателския му псевдоним Христозов) се хвалеше по всички медийни трибуни, петимни за такива „сладкодумци”, че се е клел за вярност към чужда държава.

Не просто призовах, а го направих три пъти, като предупредих Г.Първанов, че е позорно един български гражданин да прави „писателска”, дори и обществена кариера с гордото развяване на съветски генералски пагони, за което отгоре на всичко да бъде поощрен „пред строя” на слисания български европейски гражданин. Припомням този документиран факт на всички, които обичат да ме подпитват, защо не съм бил „толкова остър” срещу властта в ролята си на телевизионен водещ.

Последният път, когато отправих такъв призив срещу награждаването на един предател на България ( не обичам този патетичен израз, но в случая просто нямаше как да го заменя с по-мек, който да не звучи смущаващо болшевишки), се оказа и последното ми предаване в Би Ти Ви от 8 октомври 2009 г. Всъщност, понеже завърших предаването си точно с този призив, на практика това бяха и последните ми думи в националния телевизионен ефир.

Чудил съм се дали и доколко тази моя изява не е станала капката, която преля президентското търпение по мой адрес, та се наложи същата вечер в централните новини на Моята телевизия да четат изявление на държавния глава срещу скромната ми журналистическа личност. В него бях обвинен, че започвам „компроматна война” срещу президента. След което бях заплашен по телефона с уволнение и …си взех шапката. Нямаше повече какво да правя там, където моята дума не струваше нищо срещу тази на началника на държавата. Излезе, че щом той твърди нещо, значи е вярно

Припомням тази история заради темата тук: отприщването на разкрития с промяната в политическата конюнктура. Не е толкова важно, че от твърде неочаквано място получавам подкрепа за моята теза, че въпросният набеден писател осквернява най-високия български орден с необясненото и до днес съучастие на държавния глава, когото сега бившият важен фактор от ДС Д. Иванов нарича по този повод „безотговорен”. В категорията на безотговорните, по думите му, автоматично попада и премиерът Станишев, защото издаването на президентския указ става по предложение на правителството. Начело на кабинета тогава беше Станишев.

Защо Д.Иванов казва чак сега, че Христозов е просто мошеник, „някогашен закупчик” на социалистически завод, криминално проявен, посредствен автор но добър четец на медии „между редовете”, което било характерно за хора, дълго търкали наровете? Защо едва днес определя награждаването му от Г. Първанов по предложение на Станишев като „изключително скандално” и призовава орденът да му бъде отнет? И как да си обясним изобщо, че се е стигнало дотам човек като Христозов ( за когото Д.Иванов, а и не само той в „системата”, е несъмнено добре осведомен) да бъде закичен с най-високото отличие на държавата за „изключителни заслуги към културата”?

Интересни въпроси. Както и въпросът за други наградени от Г.Първанов, като оръжейният търговец Петър Манджуков, за чийто аналогичен орден Д.Иванов намеква в същото интервю като за подобен гаф. Нещо повече, Д.Иванов твърди, че имало сигнали, според които някои награждавания са ставали срещу заплащане. Казва го той, а не някакъв си анонимен източник. Дали би се осмелил да го направи публично, ако не се е подсигурил с доказателства?

А службите четат ли вестници? Може и да не е между редовете, като ловкият четец Вълчев- Христозов. Тук всичко е казано ясно. Сигурно четат. Само че до смяната на Г.Първанов остават повече от две години.

Явно ние „дребните риби”, някои от които платихме за въпросите си с цената на години безработица, трудно ще докажем сами кирливите ризи на високопоставените другари. Но ще се окаже прав Лао Дзъ, че ако човек е достатъчно търпелив да чака на брега на реката труповете на неговите неприятели рано или късно ще минат покрай него.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/