Сбогом на маниаците

Стана тя, каквато стана – новият парламент още не е започнал първото си заседание, а Бойко Борисов вече се готви да отзове един от своите народни представители. Той самият съобщи тази блага вест пред медиите, без да спомене името на нарочения за изкъшкване – но според осведомени източници най-вероятно става дума за за рап-певеца от Бургас Тодор Йосифов, известен с прякора  „Маниака”.

Генералското решение очевидно е взето вследствие на обилните публикации на текстове от песните на Маниака – от които става ясно, че ГЕРБ-овият депутат е привърженик на гангста-рапа, поради което – естествено – в неговите текстове все бива гръмнат по някой балък, а това богоугодно действие се оповестява от първо лице единствено число.

Очевидно бъдещият премиер се е взел вече достатъчно насериозно, за да бъде търпяно подобно наистина малко несвойствено съвместителство: рапър в парламента. Ала има един въпрос, на който генералът все пак ще трябва да отговори – като е така, защо е била издигната неговата кандидатура? И нали същият този Маниак отговаряше за младежката организация на ГЕРБ в Бургас?

Или тогава – преди изборите – неговата рапърска битност не е била неестествена и неестетическа за сериозната партия ГЕРБ, а сега е? Или може би чалгата, с която на толкова места – например в „Сън-сити” – герберите презнуваха победата си, е по-достойна, по-сериозна и естетически издържана музика от рапа?

Бойко Борисов дължи отговор – поне пред себе си – и по още една причина. Прибързаното напъждане на депутат може да повлече крак – и докато се усети, генералът може да се окаже с олюспена като глава лук парламентарна група – и в такова малцинство, каквото никакви партньори от ЕНП няма да се в състояние да запушат. Защото един депутат не може просто да бъде „отзован” – Конституцията не позволява такова отзоваване – и нарочените за люспене прекрасно знаят това – дори и да са от ГЕРБ, дори и да са рапъри.

В най-добрия случай те остават като независими и се полагат на политическата сергия в чакане на изгодна партийна оферта. В най-лошия – биват директно напазарувани от политическите противници – при това със съответните салтанати, та да послужат като пример за други недоволни и отвергнати.

Прецеденти дал господ – като се почне от СДС-тата с тирета още във ВНС, като се мине през сините мравки, които провалиха Филип Димитров, през пируетите на нововремците, които напуснаха жълтото и едва не свалиха царя си, а сетне обмениха революционния си плам срещу едно министерско кресло – и се стигне до разпада на парламентарната група на „Атака” в края на предишния мандат. И което е най-лошото – тази болест лови най-вече дясното. Вляво просто стискат зъби и търпят – каквото и говедо да се избрали.