Поуките на "полезния" вот

Общественото внимание се насочва от неочакваните изборни резултати към конституирането на парламента, съставянето на правителство и представянето на неговите намерения. При мрачната перспектива за задълбочаваща се криза очакването е институциите бързо да набележат и предприемат умишлено отлаганите досега мерки.

Хората, чиято професия е да анализират обществото, обаче трябва да позабавят крачка и да вникнат добре в случилото се. Поне по две основателни причини. Първо, за да се откроят съществените фактори, довели до невижданата през последните години избирателна активност и безпрецедентен разгром на управляващите (на фона на изразходваните от тях средства). Второ и по-важно - за да се разбере посланието, което българските граждани изпращат на предстоящото управление. Не толкова конкретното съдържание на очакванията, а бъдещото им поведение спрямо управляващите. Тук отговорът на въпроса защо толкова много граждани в последния момент решиха да подкрепят ГЕРБ придобива ключово значение. Въпреки многообразието от социологически интерпретации очертават се

две "школи" за обяснение

Една група социолози и политолози (този път останали в малцинство) обясняват поведението на избирателите като предимно ирационално: порив към поредния "спасител"; взрив на анти-ДПС настроения, страхове от кризата... Тези фактори са провокирали стихийно преливане на гласове и единствената поука за новите управляващи е, че същото рано или късно ще сполети и тях.

Повечето изследователи акцентират върху рационалната природа на вота на 5 юли, изтъквайки обективни причини за резултатите: лошо управление, липса на ефективни антикризисни мерки, безрезултатност на борбата с политическата корупция и организираната престъпност, катастрофален образ на България, спрените еврофондове, невижданата по разточителност и арогантност предизборна кампания. Акцентира се, че българското общество е проявило надхвърляща очакванията гражданска зрелост и активност.

Не искам да хвърлям сянка върху оптимистичните теории за възраждането на гражданското общество от пепелищата на тройната коалиция, но ако приемем, че в основата на решението на милиони избиратели е рационалното начало, няма как да подминем популярното понятие "полезен вот" и нюансите в неговата интерпретация. А тези нюанси съвсем не са незначителни. Едно твърде разпространено обяснение е, че открай време в българската история значителна част от избирателите

"благоразумно" следват победителите

т.е. в последния момент подкрепят тези, които имат най-сигурен шанс да спечелят. Вероятно и сега това е станало в прагматичен

контекст - присъединяването към новата власт чрез типичните облаги, които политиците осигуряват за най-активните си поддръжници.

Други анализи отбелязват по-сложната природа на това "електорално номадство". Генералното обяснение е, че поради особеностите на българската политика голям брой хора бързо се разочароват от поредното управление и търсят представителство на интересите си другаде. От това следва неутешителният извод, че каквото и да правят поредните управляващи, единствената възможност пред тях е временно да сдържат и ограничават този феномен, като крайният резултат е неизбежен (типичен пример - НДСВ).

На тези избори твърде разпространена е и трета теза на "полезния вот" - като израз на желанието на избирателите

да се избегне патово съотношение

на политическите сили, невъзможност да се състави правителство и произтичаща от това нестабилност, особено опасна в условията на икономическа криза. Това предполага, че около милион българи, решили в последната седмица да гласуват предимно в полза на една сила, споделят философията "Правителство на всяка цена!", оправдаваща всички способи за сглобяването му.

Такова обяснение може да изглежда логично, но пропуска няколко вече доказани факта. Неподозираният електорален резерв на ГЕРБ бе резултат не толкова на подкрепата и доверието за партията и лично за Бойко Борисов. Надделя желанието, дори с цената на съществен риск, да се сложи край на една от най-зловредните практики на доминиращия през последните години политически елит - циничните договорки зад гърба на избирателите. Двете последни управления компрометираха тотално представата за коалиция, а тройната се превърна в синоним на таен пакт за разграбване на държавата.

Президентът Първанов така и не разбра, че гражданите няма повече да търпят подобна гавра с достойнството им и направи може би най-големия си политически гаф, предлагайки в навечерието на изборите "римейк" на тази отвратила хората схема. Така доверието бе концентрирано към една партия, и то именно към тази, която в предизборната кампания последователно заявяваше "Не на безпринципните следизборни договорки!", водещи до замазване на отговорността за извършените безобразия. Поведението на ГЕРБ след изборите следва тази логика чрез тенденция към поемане на цялата отговорност (правителство на малцинството). Това е стратегически вярно решение въпреки високото ниво на тактически риск. Именно оттук следва същинската поука от "полезния вот".

Новото е, че вероятно тази гражданска активност няма да остане изолиран епизод. По-скоро можем да очакваме, че управлението на ГЕРБ, както и следващите, ще бъдат подложени на граждански "мониторинг", много по-строг от европейския. ГЕРБ и лидерът му имат шанса при определени обстоятелства да се утвърдят. Но това няма да бъде поредният "край на прехода". В този смисъл хипотезата "Бойко Борисов завинаги" е наивна и опасна не само за ГЕРБ, но и за обществото. Бойко Борисов спечели от заявената готовност да поеме отговорност (и да я търси от всички, които са нарушавали правилата). Ако тези декларации останат голи думи, той и неговата партия ще загубят много повече, отколкото от едно или друго погрешно или непопулярно действие във властта.

*Авторът е доцент по публична администрация

От: http://dnevnik.bg/