Най-лошото за България предстои. Средствата за "Белене" стимулират руската, а не нашата икономика.

България е страната, която в най-голяма степен от страните от Централна и Източна Европа е разхлабила фискалната си политика през последните 12 месеца, за да смекчи ефекта на глобалната финансова криза върху собствената си икономика, създавайки стимули за вътрешно търсене. За съжаление този ефект не беше цялостно абсорбиран от българската икономика, защото в края на миналата година голяма част от средствата, изхарчени от правителството през ноември и декември, бяха за проекта АЕЦ "Белене".

Това се посочва в последния икономически анализ на най -голямата банка у нас, "УниКредит Булбанк", представен във вторник от главния й икономист Кристофор Павлов.

Средствата, изразходвани за проекта АЕЦ "Белене" създават стимули за руската, а не за българската икономика, защото те са за закупуване на стоки и услуги от Русия, уточни Павлов.

В отговор на въпрос дали смята, че проектът трябва да бъде замразен на този етап, Павлов каза, че България е бедна страна и трябва разумно да използва ресурсите си. Не смятам, че голяма част от ресурсите ни трябва да се използват за проект, ползите от който са съмнителни, поясни той.

Павлов добави, че ако решението зависи от него, ще използва тези ресурси за реформи в образованието и здравеопазването.

Главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян заяви, че ако е изгоден, проектът може да бъде реализиран на базата на частен инвеститорски интерес, а не с публични средства.

"Най-лошото за България предстои"

Спад на Брутния вътрешен продукт от 6% през тази година и от 3% през 2010 г. очакват икономистите на "УниКредит Булбанк". Изнесените данни отчитат средномесечен спад със 17.7% на годишна база на индустриалното производство. За първите два месеца на второто тримесечие на годината този спад достига 21.1%.

"Най-лошото за България предстои и изгледите за възстановяване на икономиката в момента изглеждат неясни и сравнително отдалечени във времето", заяви Кристофор Павлов.

Индикаторите за бизнесклимата регистрират най-ниските си стойности от началото на прехода и то във всички сектори - промишленост , услуги, строителство, търговия, според анализа на банката.

Това означава, че можем да очакваме значителен спад на БВП през трето и четвърто тримесечие, прогнозира Павлов. Увеличаването на разходите за обслужване на кредитите прави невъзможно да очакваме повишаване на потребителските разходи, което да смекчи рецесията, добави той.

Секторите, произвеждащи ниско технологични продукти с ниска добавена стойност отчитат по-голям спад в произведената продукция и продажбите от секторите, произвеждащи средно и високо технологични продукти със средна и висока добавена стойност.

Спадът при експортно ориентираните производства като текстил, дървен материал и изделия от него, хартия, картон и други, е най-значителен, докато при т.нар. "ациклични сектори" - производството на храни и напитки той е на-нисък.

С най-сериозно забавяне са секторите, които в най-голяма степен се възползваха от бума в инвестициите и кредита, като строителството и недвижимите имоти.

С 9 процента е намаляла заетостта в сектора на финансовото посредничество - банки, застраховане, лизинги, пенсионни компании.

Според анализаторите на УниКредит Булбанк спадът от около 85% на годишна база чуждестранния капитал за първите четири месеца на 2009 г. ще се отрази по-тежко върху българската икономика, отколкото върху останалите нововъзникващи пазари в Европа, тъй като местният частен сектор се характеризира с най-големия дисбаланс между вътрешните инвестиции и спестяванията.

Ако през първото тримесечие на 2008 г. чуждите инвестиции у нас са били 5 млрд. лева, то през първото тримесечие на 2009 г. те се сриват до 592 млн. лева.

Така онези страни, които в най-голяма степен разчитаха на приток на чуждестранни спестявания, в края на краищата, ще преминат през по-болезнен процес на приспособяване към новите условия в световната икономика, се посочва в доклада за икономическото развитие на банката.

Анализът на "УниКредит Булбанк", изготвен от 10 икономисти от цялата банкова група, показва, че индивидуалното потребление е затруднено и от рязкото влошаване на пазара на труда. Според Кристофор Павлов трябва да се запазват работни места, които са стратегически важни и могат да изчезнат.

Негативната ситуация има и позитивни страни

Имаме ситуация, която наистина плаче за мерки, които да позволят изход от кризата в света и България, за да започне едно устойчиво развитие, заяви при представянето на икономическата прогноза на "УниКредит Булбанк" главният изпълнителен директор на банката Левон Хампарцумян.

Той прогнозира, че секторът на недвижимости и финансовият сектор при възстановяването на икономиката няма да бъдат двигател на растежа, както преди.

Според него в настоящата трудна ситуация има и позитивен момент - всеки преоценява ефективността на бизнеса си и го пренастройва в по-ефективен и рационален вид.

Много често се говори, че сме най-бедната страна в ЕС, но много по-малко се говори, че сме с най-ниска производителност на труда. Ако това не се промени перспективите за дългосрочно и устойчиво забогатяване също няма да се променят и ще останат съмнителни, каза Хампарцумян.

"Трябва да си вземем по един студен душ, да се изкъпем и да имаме социална отговорност", добави той.

 

Кристофор Павлов също изтъкна, че ситуацията има и положителна страна. Това е бързото редуциране на дефицита по текущата сметка до стойности, които пазарите ще бъдат готови да толерират в периода след приключване на глобалната финансова криза.

Според икономическия екип на "УниКредит Булбанк" печеливш ход сега е изграждане на балансиран модел на растеж на българската икономика, в който принос да има не само вътрешното търсене, но и нетният експорт. Павлов посочи, че това е свързано с промяна на стимулите в икономиката и прехвърлянето на производствени ресурси от едни сектори в други.

Той изрази оптимизъм за новото правителство, което дава заявка за справяне с корупцията и за съкращаване на публичните разходи, за реформиране на секторите на образованието и здравеопазването. Това може да се направи от политици, които повече ценят бъдещето, отколкото настоящето, а такива политици има малко не само в България, но и в света, надявам се в десноцентристката коалиция, която се очертава, да има такива политици, каза Павлов.

Преди това той изрази съжаление, че е пропусната възможността в годините на бума да се редуцират средствата, преразпределяни чрез бюджета.

От: http://mediapool.bg/