НОВИТЕ МИНИСТРИ – КАКТО ТРЯБВА ИЛИ КАКТО МОГАТ

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Като гледам как несмело ГЕРБ пристъпва към редуциране на парламентарните комисии, имам усещането, че и по отношение на министерствата ще се случи същото. Някакви новопоявили се съображения ще надделеят, на някакви хора ще трябва да се даде ресор, а местата не стигат за всички…..

Поне четири министерства е задължително да се премахнат –  администрацията,  бедствията и авариите, евроинтеграцията и министъра по европейските въпроси. Функциите на последните две, доколкото съществуват, си се поемат от Външно, но остават грижа и на всички други министри, защото България не е на прага, а вътре в ЕС. Бедствията и авариите е най-добре да минат към екологията, въпреки заплахата от иронични подмятания, че по този начин ще досъсипят природата.  Администрацията си е грижа на всеки администратор, но при спазване на единни демократични стандарти. Главният от тях е добре да се набие в главата на чиновниците, че не гражданите служат на тях, а те на гражданите. Също – че законите в страната имат приоритет пред техните вътрешните наредби и правилници, независимо дали те са утвърдени лично от министъра или лично от някой льольо.

За премахване на тези четири министерства сякаш преди изборите имаше нагласа в ГЕРБ, сега – не е ясно.

Но това трябва да е само началото. Какво прави например министерството на културата? Разпределя пари от бюджета към няколко театъра и галерии, към читалищата и за опазване на паметниците на културата. Това прави, нещо, за което е достатъчен – и вероятно на практика наистина го върши – един счетоводител. Министерството на културата трябва да бъде обединено с образованието и науката, като основно се променят неговите цели и функции. Главната задача на държавния ангажимент в културата занапред  трябва да бъде подпомагане на възможностите за изяви на български творци в чужбина. Това е центърът на проблема, доколкото България е малка страна, непозната, затова и гледана с подозрение на европейската и световна културна карта, със специфичен език и национални особености, които силно затрудняват това, което се нарича културен обмен.

Десетилетия наред сякаш никой не се сеща, че в съвременния свят културата е не само въпрос на разходи, но и на приходи, че рентабилността в нея е съизмерима с рентабилността от високите технологии – инвестициите са ниски, приходите – високи. Защото ако държавата подпомогне с хиляда евро и след сериозен конкурс превода на един роман или сценарий, който се продаде където и да било по света, обратно в страната могат да влязат десетки, а дори и стотици хиляди евро само от този проект. Ама това не става с Надежда Захариева, Иван Гранитски, Светлин Русев и прочие самодостатъчни местни величия начело. За евентуалния Божидар Димитров изобщо не говорим.

Любимото ми министерство, сега от кумова срама наричано Агенция, е това на младежта и спорта. Какъв спорт, какви пет лева? Тази агенция трябва да бъде закрита тутакси по няколко причини. Първо – никога с никаква младеж не се е занимавала, а и няма как да се занимава, защото “младежта”, също както и “народа”, са понятия твърде абстрактни и стават само за сътворяване на празни приказки. Второ – напълно безотговорно е пари на данъкоплатците да се харчат за тъй наречения спорт. Истинският спорт навсякъде по света е печеливша дейност и би трябвало да носи приходи както на тези, които го практикуват, така и в бюджета. Не да консумира от общата касичка.

Затова всички имоти, дейности и отговорности, свързани, божем, с младежта и спорта, доколкото изобщо може да става дума за масов спорт в България, трябва да бъдат прехвърлени на общините, а тъй като в тази страна има много пари за пране, гениалните спортисти лесно ще си намерят спонсори. То сега и посредствените си намират, какво остава за гениалните.

Икономиката и енергетиката трябва да бъдат слети. При положение, че около 70 на сто от българската икономика е в частни ръце, а енергетиката заема поне половината, ако не и повече от останалите 30 процента, смисълът от разделението им е нулев. Според мен към тях трябва да отиде и земеделието, но може би заради някои специфики на отношенията с ЕС в момента трябва да се изчака и към подобна реорганизация да се пристъпи малко по-късно. Или при следващото правителство, зависи. Но може и да не съм прав, защото наличието на каква част държавно земеделие оправдава съществуването на такова министерство? А проектите, свързани с европейските програми, могат да се управляват от наети с конкурс специализирани външни фирми. Така оперативността и възможностите за контрол при всички случаи ще са по-големи, а разходите – по-малки.

Крайно време е и Министерството на вътрешните работи да се реформира здраво и най-малкото да се преименува. Не всички вътрешни работи са негова работа, както и досега смятат служителите на МВР. Негова работа е само сигурността на гражданите и полицията трябва да се стреми да докара нещата дотам, че след време като основна дейност да им остане единствено спасяването на заклещени по клоните котки и предотвратяването на битови инциденти – например да се следи жените да не бият мъжете си прекалено силно и прекалено често.

Във връзка с това – ДАНС трябва да се разпусне, някои от сегашните му части да се превърнат в самостоятелни, но добре контролирани, включително от Парламента, Агенции, а другите да се влеят в министерството по спасяване на котки.

Като разсъждаваме за министерствата обаче, освен техния брой, съществува и още по-важния въпрос за тяхната функционалност. Каква е ефективността на едно министерство? Кои са излишните вътрешни бюрократични процедури, които трябва да бъдат премахнати, за да започне съответната система да диша? Как спазването на закона и ориентирането на цялата министерска дейност в услуга на абстрактното общество и конкретния гражданин може да се превърне в реален водещ принцип на дейността, което ще даде веднага отражение и за снижаване  нивото на корупция във всички нейни форми?

Е, ако бях станал министър на нещо си, щях още в първите десетина дни да имам отговор на тези и много други важни въпроси, съпроводен със списък от необходимите конкретни мерки за промяна. Но тъй като не съм министър и никога няма да бъда, очаквам други да им отговорят.

Като цяло, необходимите мерки са известни, не е нужно да се открива чак топлата вода, за да се стигне до отговорите. Лошото обаче е, че, защото мерките са известни, аз всеки път очаквам новите министри да отговорят както трябва. А те всеки път отговарят – и ще продължат да отговарят – както могат.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов: http://asenov2007.wordpress.com/