Стратфор
Решението на бъдещия премиер Бойко Борисов за временно замразяване на проектите за АЕЦ "Белене" и "Южен поток", които се разработват съвместно с "Газпром", не бива да се разглежда като сигнал за влошаване на отношенията между България и Русия, посочва с свой анализ от 14 юли американката анализаторска агенция "Стратфор".
Новоизбраният български премиер Бойко Борисов с писмо до министъра на икономиката Петър Димитров от 13 юли поиска да се спре работата по изграждането на атомната централа в Белене и подготовката за строителството на "Южен поток". Борисов твърди в писмото, че българската държавна компания, ангажирана с проектите (Български енергиен холдинг), не отчита икономическата криза при операциите си и намеква за финансови злоупотреби. Проектите се разработват съвместно с руските държавни "Атомекспортстрой" и "Газпром".
Влиянието на Русия в България винаги се е смятало за изключително силно и отиващият си премиер Сергей Станишев не направи нищо, за да разсее това мнение, въпреки че страната стана част от ЕС през 2007 г. по време на неговото управление и че тя е член на НАТО от 2004 г. Западът виждаше България като ключов член на двете структури, който ще му помогне да блокира руското влияние на Балканите. За София пък, чийто връзки с Русия отслабнаха през 1990-2000 г., западните съюзи изглеждаха като единствена алтернатива, за да си гарантира чужди инвестиции и икономически ръст, се казва в анализа.
И все пак "нетърпеливото" участие на България в "Южен поток", който е алтернативен на европейският газопровод "Набуко", се сочи за пример за все още близкото сътрудничество на страната с Русия. Това е и доказателството, че България е "троянският кон" в западните съюзи – предаността й към Русия е историческа, а Западът избърза да я привлече към себе си, пише Стратфор.
Действията на Борисов по замразяване на двата големи българо-руски проекта – едно от първите му решения като бъдещ премиер – предполагат, че той ще удържи предизборните си обещания, че по отношение на енергийната политика ще играе по "правилата на ЕС", обратно на политиката на опонентите си на почти интимни връзки с Русия. Той също така обещаваше да не е заложник на Москва и че ще третира Русия справедливо, като всяка друга голяма сила, с което да се прекрати практиката на "специални отношения" между Русия и България, поддържана от правителството на Станишев.
Топлите отношения между България и Русия обаче не са от днес, нито зависят от някакви специални правителствени политики или от персоналните възгледи на някой политик към Москва, отбелязва Стратфор. Корените на тези отношения са геополитически и са устояли проверката на времето от 19 век насам.
Припомня се, че България дължи на Русия освобождението си от Отоманската империя, както и намеренията след Руско-турската война за създаване на "Велика България", която граничи с Черно и Адриатическо море. Руският план за разширена България, която да достави на Русия приятелски пристанища по Средиземно море, търпи поражение, когато Западните сили рязко намаляват българската територия по време на Берлинския конгрес през 1878 г.
Силните връзки между двете страни продължават и през 20 век. Периодът на комунизма, за който българите не си спомнят с радост, обаче не предизвиква такива първосигнални анти-руски реакции, както останалите страни от Централна и Източна Европа. България бе лоялен член на Съветския блок и в страната не е имало бунтове срещу хегемонията на Москва.
В анализа се посочва още културната и религиозна близост между двете страни, които подпомагат двустранните отношения. Интересите на България са предопределени от геополитически обстоятелства. Заобиколена от общности, които исторически са били по-силни и в определени периоди са проявявали открита агресия към нея – Турция (по рано Отоманската империя) на юг, Румъния от север и Югославия (Сърбия) от запад, България често е разчитала на Русия като свой защитник и водеща сила в региона.
Ето защо първоначалните действия на Борисов срещу руските проекти в България не бива да бъдат разглеждани като сигнал за фундаментален обрат на отношението на страната към Русия. Правителството на Борисов може да смекчи някои от най-ярките знаци на тези силни отношения и да възстанови ангажимента на София към западните съюзници.
Решението на Борисов да замрази сделките и преговорите по "Южен поток" и АЕЦ "Белене" обаче най-вероятно целят да отнемат контрола на предходното правителство върху тези проекти, а не толкова да вкарат България в конфронтация с историческия й съюзник Русия, заключава Стратфор.
От: http://mediapool.bg/