Да ни е честит и новият главен прокурор

Ако не внимавате много в картинката, може и да си помислите, че България има нов главен прокурор. Все едно на изборите освен ново парламентарно мнозинство, сме избрали и нов обвинител №1. С тона на току що стъпил на сцената главният прокурор Борис Велчев посочи следващите 6 месеца като особено важни, в които прокуратурата трябва да произведе такъв резултат, който да върне поне малко от доверието на Брюксел.

Разбира се, главният прокурор е интелигентен човек, който знае какво ни казва. Знае и какво не ни казва. Знае много добре, че е на този пост вече 3 години и половина. Знае много добре, че е нелогично в средата на мандата си да дава прогнози и да поема ангажименти, за да върне „поне малко от доверието на Брюксел“. Знае, че след 3 години и половина на поста този резултат трябваше вече да бъде постигнат. Разбира се, Борис Велчев знае и защо резултатът не е постигнат. Но не ни го казва.

И тук следва най-логичният въпрос – пречело ли е правителството на тройната коалиция на главния прокурор? И колегите са го задали, а Борис Велчев е отговорил: „Никой не ми е пречил“. Нещо в това уравнение не се връзва. От едната страна имаме резултат, който не е достатъчен, за да върне „поне малко от доверието на Брюксел“. От другата страна имаме комфортни условия за работа, т.е. липса на политически натиск. Няма как и двете да са верни при условие, че и главният прокурор, и хората около него излъчват достатъчно компетентност.

Всъщност с типичната си пестеливост на думи главният прокурор Борис Велчев ни казва твърде много. Ситуацията е толкова прозрачна, че съвсем естествено понякога отговорът „Не“ звучи като отговора „Да“. Сега, като във всяко начало, остава надеждата прокуратурата да бъде освободена от политическия натиск. Такова намерение вече беше декларирано. Но пътят напред започва от анализа на неуспехите зад теб. Това, което всички предполагат, трябва да бъде открито назовано и атакувано. Другият вариант е да повярваме, че главният прокурор е на поста си от днес.

снимка: в-к “Стандарт“

Блогът на Иван Бедров: http://ivanbedrov.com/