Малцинството на мнозинството

В политически предсмъртна си реч като лидер на управляващата партия Сергей Станишев излъга без да му мигне поне едното коалиционно око, че тройната коалиция била дошла на власт по волята на избирателите.

Всеки, който помни, знае, че той имаше достатъчно мнозинство да състави кабинет с НДСВ. Нищо, освен далаверата на партийната върхушка и натискът на президента, не налагаше ДПС да става отново част от управленската хранилка.Но Станишев си беше такъв – зачена в лъжа ( под обгрижването на вещия специалист по изкуствено политическо оплождане Г.Първанов) и съответно роди лъжи. Амин!

Сега Бойко Борисов, поставен в принципно сходна ситуация да избира евентуални партньори, за добро или не ( тепърва ще се види), залага на откровеността. Хубав, лош, но е откровен. Няма да дава министерски кресла на други и толкоз. Това трябва да се помни – като меморандум.

Истината е, че ( за разлика от Станишев) Борисов действително има подкрепата на избирателите. Те решиха, че е важно властта да бъде съсредоточена в ръцете на един техен субект. И субектът, може да е тъмен, може да е балкански за мнозина, но разчете правилно вота.

По волята на нейно иронично величество съдбата, от трибуната на новото Народното събрание към „правилен прочит” на резултатите от изборите призова не друг, а Лютви Местан, една от десните ръце на многоръкия Доган. Втренчен в пъпа на своето напудрено красноречие той сам не си дава сметка, какво казва.

Неправилен прочит на резултатите е твърдението, че Борисов имал проблем със съставянето на мнозинство, защото потенциалните му партньори са разединени. Тъкмо обратното. Той може да си позволи всякакви комбинации именно поради несъвместимостта ( помежду им) на взаимно заменяемите като негови крепители атакисти, сини и яневисти.

Тази очевидна истина беше потвърдена пред RE : TV от Лъчезар Иванов, втори по ранг в парламентарната група на ГЕРБ и очертаващ се първи,когато Цветан Цветанов заеме поста си на вътрешен министър. В отговор на въпрос на водещия Иван Бедров той се съгласи, че ГЕРБ винаги може да заложи на някоя от трите възможности за парламентарна подкрепа, в случай, че друга от тях се дърпа.

Това е положението. То вещае, смея да рискувам с прогноза, дълголетие на кабинета на малцинството. То има голямо, почти абсолютно представителство в законодателния орган, но все пак няма решаващо мнозинство. Ощастливено е обаче от достатъчно възможности да противопоставя и използва противопоставянето между трудно съвместимите си потенциални партньори, за да не позволи на никой от тях да вземе връх.

Лидер, като Борисов, не пропуска такъв пас, за да отбележи гол на празна врата. Но е изправен също и пред необходимостта да ухажва „малките”, за да може да разчита на техните услуги, включително в режим на противопоставяне помежду им. Макар да е доказано добър ухажор, ще си има проблеми.

Е, трябва да се отбележи и смешката, която се употребява от ГЕРБ като причина да няма коалиционен кабинет . Думата коалиция не се харесвала на гражданите. Тук откровеният иначе Борисов търпи критика – няма кой да му повярва, че семантиката определя действията му.

А и ако семантиката е от такова значение, ще трябва да приемем също абсурда, че българските граждани са пожелали мнозинството да бъде малцинство, което да ги управлява.

Виждали сме да оцеляват дълго кабинети, базирани на далеч по – неадекватна легитимност. Кабинетът „Беров” претендираше да управлява с програмата на СДС ( въпреки протестите на самия СДС) и с мнозинството на БСП. Но властваше с мандата на ДПС. И си кротува от края на 1992 г. до септември 1994 г., вършейки забележителни ( но незабележими и до днес за правосъдието) пакости за България.

Борисов избира обратното – да управлява сам, макар да може да сподели в аванс отговорността. Това е смело. А дали не е прекалено самонадеяно?

Ще видим. Проблемът му не е толкова във външната парламентарна подкрепа, колкото във вътрешните центробежни процеси. Защото короната на царя ( и без да се казва Сакскобургготски) е тежка не толкова за борисовата яка снага, колкото за нейните ( на короната) крепители.

Макар да залага на разделението и противопоставянето на потенциалните си парламентарни крепители. Борисов е по-скоро консуматор, отколкото инициатор на този факт. Постъпва като политически хищник.

Някой да е очаквал, че ще пасе трева?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/