ЕДНИ МЕМОРАН-ДУМНИ СЪМНЕНИЯ, ЕДНИ ПОДОЗРЕНИЯ…..

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Има нещо политически наивно и леко налудничаво, но може би точно заради това – донякъде симпатично, в идеята насред България да съставиш правителство и да управляваш четири години с помощта на прост меморандум. Така ли е или само така изглежда? Въпрос на слабост или въпрос на сила бойкоборисова е този документ?

От една страна сякаш са абсолютно прави онези, които казват, че това не е здрава основа за дългосрочно сътрудничество и припомнят, че да се строи къща върху пясък е лоша идея. От друга – всички познават семейни двойки, които живеят заедно не четири, а четиридесет и четири години, без да са подписали нищо, не меморандум, а дори обикновено брачно свидетелство. Наистина, при тях става дума за съчетание от любов и интереси, докато в политиката има само интереси. Но аналогията е адекватна, доколкото е известно, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов може и да не изисква от хората непременно да го обичат, но все пак харесва хората да го обичат.

Деветте принципа, които ГЕРБ предлага в текста на меморандума и с които партията търси парламентарна подкрепа за управлението си от страна на Синята коалиция, РЗС и Атака, в този си вид няма как да не изглеждат прекалено общи. Но дори така те звучат като принципи, ориентирани в правилната посока. Ревизия на глупостите, които натвори предишното управление /ако може и по-предишното, please!/, антикризисни мерки, възстановяване доверието на европейските партньори към България, структурни, административни и организационни промени в Министерския съвет и Парламента, нов избирателен кодекс и промени в закона за политическите партии, промени в Конституцията…..Всичко това са абсолютно необходими посоки на движение – или добре ориентирани политически вектори, както би ги нарекъл Доган, ако можеше да говори в момента.

Първият въпрос, който възниква обаче, е – какви точно конкретни стъпки има предвид ГЕРБ за реализация на гореспоменатите меморан-думни принципи? Тъй като ревизия на предишното управление може наистина да се направи, но тя, дето се вика, да излезе на плюс и да му даде индулгенция. Съответните закони могат наистина да бъдат променени, но какво гарантира, че те ще бъдат променени към по-добро и демократично управление, а не обратно. Структурните реформи в администрацията също могат да се окажат несмислени или недостатъчни…..Като някакъв по-ясен ориентир може да се разглеждат евентуалните стъпки за въстановяване на европейското доверие, но, както знаем от практиката, кашите в тази посока, поне за известно време, също могат да бъдат прикривани под благовидни намерения и най-добри чувства.

От ГЕРБ казват, че се очаква да се появи документ с разбивка на предвижданите от тях конкретни стъпки. Дано! И дано стане скоро, защото иначе съмненията, колебанията, дори подозренията,  остават живи. По отношение на меморандума и каквото следва от него, всички ние в момента сме в ролята на Киркор, който се връща в къщи, заварва жена си гола в леглото, втурва се към гардероба и вижда вътре Гарабед – и той гол. Киркор а-ха да каже нещо, но приятелят му го засича: – Е-е-е-х, Киркор, и сега като започнат едни съмнения, едни подозрения…..

Ами няма как, ще започнат. Защото политическият опит в България от последните 20 години показва, че ако се усъмниш за гол мъж в гардероба ти, то в 90 процента от случаите наистина се оказва, че има такъв.

Като цяло обаче темата има и друг важен аспект, който засега наблюдателите или не забелязват, или са решили да не споменават, та да не викат дявола. Това е отговор на най-сакралния въпрос за българската политика в момента – кой кого е хванал здраво за топките. Като върви към правителство на малцинството и предлага на партньорите си меморандум за общи намерения, вместо коалиционен договор, Бойко Борисов пряко отговаря на този въпрос.

Защото така той си осигурява поле за широкоспектърни действия, включително за някои стъпки, които не биха били приети добре от наистина демократично мислещата част на българското общество. Например за възможни глупости от негова страна, свързани с етническите въпроси, при този вариант на управление той може и да не получи подкрепа от Синята коалиция, а дори и от РЗС, но да получи от Атака. И обратно – за десни икономически мерки, които Атака не биха подкрепили, да има гласовете на Синята коалиция.

Едно коалиционно споразумение би било доста по-ограничаващо за него. Още повече – Борисов е наясно, че и да иска, не би могъл, поне от елементарно приличие пред западните партньори, да включи в каквато и да било коалиция партия Атака и да лавира пак по същия начин, но вътрешнокоалиционно. Само че така дори е по-удобно за него и той изглежда е съвсем наясно с това.

А как стои въпросът – ще попита някой – с поведението на тези потенциални партньори след време, когато управлението започне да се изхабява?. Всъщност това е главният аргумент, с който представителите на Синята коалиция в момента се опитват да постигнат повече от това през следващите четири години да дават всичко срещу нищо. Само че нещата тук стоят по друг начин, защото капанът вече щракна.

В момента който не подкрепи безусловно ГЕРБ, в очите на обществото ще изглежда като склонен към някакво съглашение с комунистите и Доган или най-малкото – като някакъв ламтящ само за власт долен мръсник.

За в близкото бъдеще – ако управлението е успешно или поне сравнително успешно, малките подкрепящи партии силно рискуват да се обезличат, дори да изчезнат, да се претопят, защото хората ще спрат да ги различават. На тях няма да им пука дали добрите идеи низхождат от добрия Костов, доброто Яне, добрия – вече? – Волен, или от някой друг добър, щом публично ги реализира най-добрият герой бат` Бойко.

Ако пък управлението започне да затъва, хайде да помислим – как би изглеждал злодеят от близкото минало Иван Костов, изправен срещу вечно вдъхващия надежди Бойко Борисов, да му вика – ти в тези и тези стъпки не си прав, затова ние оттегляме подкрепата си за теб? А по същото време в Парламента злодеите от близкото минало БСП и ДПС викат същото или почти същото по отношение на същите стъпки? Ами тогава Костов или който и да било друг, ще изглежда – а и лесно може да бъде превърнат, ако не изглежда съвсем – като саботьор и главен виновник за очертаващото се затъване.

Така че Бойко Борисов май съвсем не е онзи политически наивник, когото мнозина провиждат в него и явно много добре си е направил сметката. Но само се чудя….. искрено се чудя как с две голи ръце той успява да държи здраво толкова много политически топки едновременно, дали скоро ще се разсее и ще ги изпусне или ще продължи да жонглира успешно с тях в продължение на четири години.

Бележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/